О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№186
С. 08.05.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията П. гр. дело № 760/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. К., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Ю., срещу въззивно решение №2930/18.07.2013г. по гр.дело № 408/2010г. на Благоевградския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните правни въпроси : може ли неавтентичен официален документ по чл.13,ал.4 ППЗСПЗЗ, послужил за издаване на решение на ОСЗ, да послужи като начало на упражняване на владение върху имота; доказано ли е правото на собственост върху имота от ищеца; неавтентичен официален документ, недоказващ правото на собственост на едно лице, може ли да докаже правото на собственост на друго лице; допуснато ли е нарушение на чл.188 ГПК /отм./ поради това че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Твърди се, че удостоверението по чл.13,ал.4 ППЗСПЗЗ не е подписано от кмета на общината, а ответниците противопоставяли на касатора право на собственост въз основа на неавтентичен документ. Сочат се решения и определения на ВКС с твърдение, че постановеното им противоречи.
Ответникът по касация Т. С. А., [населено място], оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №220/2010г. по гр.д.№1016/2010г. на Районен съд – Сандански, с което е отхвърлен предявеният от Д. С. К. срещу И. С. М. и Т. С. А. иск за установяване правото на собственост на имот с площ 1652 кв.м. от бивша нива от 2800 кв.м., находяща се в строителните граници на [населено място], м.”П.”, представляваща имот пл.№607, която част попада в УПИ ХХІV, кв.14, целият с площ 5700 кв.м., прекратено е производството по делото в частта по иска за установяване правото на собственост върху имот от 1148 кв.м. от бивша нива от 2800 кв.м., находяща се в строителните граници на [населено място], м.”П.”, представялваща имот пл.№607, която част попада в УПИ ХХІІІ, отхвърлено е искането за отмяна на нотариален акт №160/2009г., признато е за установено по отношение на Д. К., че удостоверение от 14.12.2000г. на [община], отдел „ИС” е неавтентичен документ, признато е, че договор за покупко-продажба на недвижим имот на комисията на пълномощниците на правоимащите на заличеното К.”С.” от 17.11.1997г. е неавтентичен документ по отношение подписа на продавача. В. съд е приел, че в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на 1148 кв.м. от процесната нива, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. По отношение на претендираната част от 1652 кв.м. е приел, че ищецът не е доказал завършена реституционна процедура по ЗСПЗЗ. Имотът се намира в строителните граници на [населено място]. Съгласно чл.11,ал.1,т3 ППЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост върху незастроени имоти или части от такива в производствени зони и стопански дворове на ТКЗС, ДЗС, в границите на урбанизирани територии въз основа на удостоверение и скица по чл.13,ал.4,5 и 6 и 13а.Това удостоверение установява дали имотът е нанесен в кадастралния план, номера и размер, а скицата съдържа данни за границите и номера по КП, регулационното отреждане, границите и площите за възстановяване на правото на собственост, вкл. ограниченията. В обсъжданата хипотеза реституцията настъпва с издаване решението на органа по поземлената собственост въз основа на решението и скицата по чл.13 ППЗСПЗЗ и не е необходимо издаване на нова скица. При решаване спора за правото на собственост към настоящия момент съдът има право да осъществи косвен контрол за законосъобразност върху решението, с което е възстановено правото на собственост, поради което с оглед категорично установената неавтентичност на удостоверение от 14.11.2000г. по чл13,ал.4 ППЗСПЗЗ следва да се приеме, че издаденото въз основа на такова нищожно удостоверяване решение за възстановяване правото на собственост е незаконосъобразно. При това положение ищецът не се легитимира към настоящия момент като собственик на имота на основание завършила реституция.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Н. на релевантен правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Повдигнатите в случая въпроси са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд и не обуславят изхода на делото. Въпросът за владението и основанието на което може да започне е неотносим, тъй като не е част от предмета на спора пред въззивния съд. Въпросът дали неавтентичен официален документ, който не доказва правото на собственост на едно лице, дали може да докаже правото на собственост на друго лице също е ирелевантен и не може самостоятелно да обуслови допускане на касационното обжалване на решението. Това е така, защото решаващите изводи са за недоказаност на материалноправната легитимация на ищеца по отношение на претендираните от ищеца имоти. При така недоказаната активна материалноправна легитимация въззивният съд не е обсъждал дали ответниците или трети лица са собственици на имота. Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди релевантните за спора доказателства не е конкретен, тъй като не визира конкретни доводи и доказателства, които не са обсъдени. Освен това въззивният съд в изпълнение на процесуалните си задължения и задължителната съдебна практика, в т.ч. приложената от касатора, е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти като е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. В останалата си част въпросът дали е доказано правото на собственост на ищеца е въпрос по съществото на спора и касае обосноваността на обжалвания акт и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Няма искане и данни за направени от ответника по касация разноски, поради което такива не следва да се присъждат за настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2930/18.07.2013г. по гр.дело № 408/2010г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: