Определение №187 от 2.12.2016 по търг. дело №50151/50151 на 2-ро гр. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр. София, 02.12.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев т. д. № 50151/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника адв. Н. С. срещу въззивно решение № 1077 от 02.06.15 г., постановено по в.гр.д. № 806/15 г. на Варненския окръжен съд.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 6120 от 17.12.14 г., постановено по гр.д. № 8317/14 г. на Варненския районен съд и е отхвърлил предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 13 432, 51 лева – частичен иск от цялата сума в размер на 959 464, 76 лева, представляваща платена от ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници цена за достъп до електроразпределителната мрежата на [фирма], като оператор на мрежата по отношение на Фотоволтаична електроцентрала „К. – 026″, за периода от 18.09.2012 год. до 05.09.2013 г., формирана както следва: по фактура 1100704/24.10.2012г. – 567, 93 лева от общо 40566, 49 лева; по фактура № 1100857/06.11.2012г. – 1 909, 93 лева от общо 136 423, 81 лева; по фактура № 1101155/06.12.2012 г. – 975, 28 лева от общо 69 662, 65 лева; по фактура № 1101447/07.01.2013г. – 637, 78 лева от общо 45 555, 96 лева; по фактура № 1101730/05.02.2013г. – 856, 83 лева от общо 61 202, 27 лева; по фактура № 1102027/05.03.2013г. – 611, 59 лева от общо 43 684, 91 лева; по фактура № 1102430/03.04.2013г. – 1 392, 11 лева от общо 99 436, 72 лева; по фактура № 1102694/07.05.2013г. – 1 969, 16 лева от общо 140 654, 02 лева; по фактура № 1103071/05.06.2013г. – 2 687, 42 лева от общо 191 958, 70 лева; по фактура № 1103582/11.07.2013г. – 1 737, 69 лева от общо 124 120, 87 лева; по фактура № 1103867/06.08.2013г. – 43, 99 лева от общо 3 142, 38 лева и по фактура № 1104325/05.09.2013г. – 42, 78 лева от общо 3055, 98 лева, платени на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 30.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на сумата от 985, 44 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 29.06.2013 г. – 29.04.2014 г. върху главница в размер на 11 608, 05 лева, формирана като сбор от частичните претенции от главниците по фактури от 24.10.2012 г. до 05.06.2013 г.; и за заплащане на сумата от 14 231, 83 лева – частичен иск от цялата сума в размер на 1 016 559, 64 лева, представляваща платена от ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници цена за достъп до електроразпределителната мрежата на [фирма], като оператор на мрежата по отношение на Фотоволтаична електроцентрала „К. — 294″, за периода от 18.09.2012 г. до 05.09.2013 г., формирана както следва: по фактура № 1100503/11.10.2012г. – 419, 15 лева от общо 29939, 38 лева; по фактура № 1100751/06.11.2012г. – 1 390, 50 лева от общо 99 321, 42 лева; по фактура № 1101032/06.12.2012г. – 663, 12 лева от общо 47 365, 43 лева; по фактура № 1101324/07.01.2013 г. – 473, 27 лева от общо 33 805, 12 лева; по фактура № 1101622/05.02.2013г. – 589, 97 лева от общо 42 140, 63 лева; по фактура № 1102008/05.03.2013г. – 410, 55 лева от общо 29 325, 29 лева; по фактура № 1102306/03.04.2013г. – 938, 79 лева от общо 67 056, 55 лева; по фактура № 1102586/07.05.2013 г. – 1 375, 56 лева от общо 98 254, 31 лева; по фактура № 1103005/05.06.2013г. – 1966, 80 лева от общо 140 485, 55 лева; по фактура № 1103292/05.07.2013г. – 1 941, 01 лева от общо 138 643, 27 лева; по фактура № 1103689/06.08.2013г. – 2042, 76 лева от общо 145 911, 67 лева и по фактура № 1104271/05.09.2013г. – 2 020, 35 лева от общо 144 311, 02 лева, заплатени на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 30.04.2014 г. до окончателното плащане на задължението, както и на сумата от 641, 71 лева, представляваща обезщетение за забава върху предявения размер на главницата от 14 231, 83 лева за периода 19.11.2013 г. – 29.04.2014 г.;
Постъпила е молба вх. № 11498/18.11.2016 г. от ищеца в първоинстанционното производство [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор Г. С. П., с която заявява, че прави отказ от предявения иск, включително и от присъждането на съдебни разноски, и моли производството по делото да бъде прекратено.
Разпоредбата на чл. 233 ГПК урежда възможността, страната, инициирала исковия процес, във всяко положение на триинстанционното разглеждане на делото, да направи отказ от иска си. Предвид така извършения от [фирма], [населено място], по реда на чл. 233 ГПК отказ от предявения иск, настоящия състав намира, че са налице предвидените в закона предпоставки за прекратяване на производството по делото. Касае се до процесуално действие на ищеца, което може да бъде извършено по всяко време на производството до момента на влизане в сила на съдебното решение по спора. Упражняването на това действие е предоставено изцяло на преценката на ищеца като съдът не може да контролира причините, поради които то се извършва. За упражняването на това процесуално действие не се изисква и съгласие на насрещната страна по спора. След като ищецът в първоинстанционното производство е направил отказ от така предявения иск, то на основание чл. 233 ГПК постановените решения следва да бъдат обезсилени, а производството по делото да бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

О б е з с и л в а решение № 1077 от 02.06.2015 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. № 806/2015 г. и решение № 6120 от 17.12.2014 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 8317/2014 г.
П р е к р а т я в а производството по т. д. № 50151/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, 2 г. о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок, считано от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар