О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
С., 27.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.10.2017 през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева
ч.гр.дело № 2784 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх.№ 9476 от 01.09.2017 г.,подадена от „АПС Ф.“ О., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя инж. М. М., чрез пълномощника адв. Г. Д. Х., за допълване на постановеното по делото определение № 137 от 01.08.2017 г. в частта му за разноските
Ответникът по молбата Ж. Х. Ж., чрез адв. Е. М., изразява становище, че не са налице предпоставките за допълване на постановеното определение в частта му за разноските. Моли, в случай ако се приеме молбата за основателна, разноските за адвокатското възнаграждение да бъдат присъдени в размера предвиден за производствата по частни жалби в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното:
Молбата за изменение на горепосоченото определение, в частта за разноските, е процесуално допустима, като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, считано от постановяването му.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С постановеното определение № 137 от 01.08.2017 г. по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на определение № 66 от 10.04.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 78/2017 г. на Апелативен съд-Велико Т., с което е потвърдено определение № 1519 от 16.12.2016г. по гр.д. № 739/2016 г. по описа на Окръжен съд-Русе,за прекратяване на производството по делото, заведено по иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено, че ответникът не притежава право на собственост върху процесния имот.
В отговора с вх. № 3326/ 06.07.2017 г. на частната касационна жалба ответникът [фирма],С.,е направено искане ,за присъждане на сторените в производството разноски,като към отговора е приложено пълномощно за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, според който за процесуалното представителство пред ВКС – подаване на отговор срещу частна жалба, е уговорено възнаграждение в размер на 2 500 лв., което е изплатено напълно в брой.
Съгласно чл. 78 ГПК, в тази хипотеза ответникът има право на направените по делото разноски, които в случая съставляват адвокатско възнаграждение. Според задължителните указания в т. 1 от ТР № 6/2012г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума. В конкретния случай, договореният, заплатен и присъден размер на адвокатското възнаграждение /л. 39/ на ответника е съобразен с цената на иска (определена в първоинстанционното производство с оглед представеното удостоверение за данъчна оценка на процесния имот) и разпоредбите на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касационният съд намира, че така направените разноски в размер на 2500лв. не следва да бъдат намалени поради прекомерност, доколкото съобразно цената на иска и фактическата правна сложност на делото не надвишават определените с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По гореизложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 137 от 01.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2784/2017 г. по описа на ВКС, II г.о., в частта му за разноски, като:
ОСЪЖДА Ж. Х. Ж. от [населено място] да заплати на „АПС Ф.“ О., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/, разноски по делото за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: