О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
гр. София, 21.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1186/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д., Г. Т. Д. и А. Т. Д. от[населено място] срещу въззивно решение от 28.05.10г., постановено по гр.д.№ 2063/05г. на Софийския градски съд, ІІв състав с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 29.12.02 г. по гр.д.№ 8606/00г. на Софийския районен съд, 41 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. Г. Д., Г. Т. Д. и А. Т. Д. против В. П. С. искове по чл.108 ЗС за предаване владението върху дворно място с площ от 1080 кв.м., съставляващо имот пл.№ 1215 в кв.7 по плана на[населено място], ж.к.”Л., м. “бул.”Б. П.”” и по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 6021 лв. за периода 12.12.97г. – 07.07.00г.
По делото е установено, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено на ищците в първоинстанционното производство с решение на ПК-В. № 0234 от 05.07.1993г., както и че ответницата владее имота (първоначално същият е владян от нейните родители) по силата на предварителен договор от 1957г., като в него е построила масивна триетажна жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство не се легитимират като собственици на процесния имот на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ, тъй като постановеното в тяхна полза решение на поземлената комисия е нищожно – в нарушение на чл.15, ал.2, т.6 З. /отм./ същото не е подписано от секретаря на комисията, а от друго лице (обстоятелството, че решението е взето в състав – председател, секретар и двама членове не е взето предвид съгласно задължителните указания на ВКС, дадени при предходно разглеждане на делото, въпреки че изменението на ППЗСПЗЗ, на което касационният съд се е позовал, не е било в сила към момента на вземане на решението). С оглед на това предявените искове са приети за неоснователни.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че с посоченото решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора и същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС разполага с правомощия единствено да уточни поставения въпрос, а не и да го извлича от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В разглеждания случай касаторите не са посочили обуславящите изхода на спора конкретни правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с посочената от тях неадължителна съдебна практика, респ. са от значение за точното прилагане на закона (посочването, че съдът се е произнесъл по разпоредбата на чл.60, ал.4 ЗСПЗЗ относно състава на административния орган не представлява такъв въпрос, а и такова произнасяне не е налице), поради което само на това основание касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
В допълнение следва да се отбележи, че сочените допълнителни предпоставки също не са налице, тъй като касаторите не се позовават на противоречие със задължителна практика на ВКС, а на постановено по настоящото дело решение, което не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Във връзка с третото основание за допускане на касационно обжалване никакви доводи не са изложени, а само е цитиран законът.
С оглед изложеното подадената от Д. Г. Д., Г. Т. Д. и А. Т. Д. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 28.05.10г., постановено по гр.д.№ 2063/05г. на Софийския градски съд, ІІв състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: