Определение №190 от 27.4.2016 по гр. дело №1012/1012 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№190
С., 27.04.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 1012 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Г., чрез адвокат С. Н., срещу решение № 246/10.11.2015г., постановено по гр.д. № 464/2015г. по описа на Окръжен съд –Шумен.
В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане до касационно обжалване, се обосновава искане за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Поставят се следните правни въпроси: 1.Следва ли въззивният съд служебно да събере доказателства за поделяемостта на имота – предмет на делбата, при изразено по делбеното дело становище на техническите органи, че имотът е поделяем и при съдържащ се във въззивната жалба довод за поделяемост на този имот. 2.Следва ли да се приеме, че е налице бездействие на съделителите при наличие на заключение на вещото лице за поделяемостта на имота дадено в съдебно заседание, но неизготвен вариант за подялба или съдът е длъжен да възложи изготвянето на скици за поделяне и да изпрати този проект за становище на главния архитект на общината. 3. Възможно ли е да се даде отговор дали необходимото преустройство на делбеното жилище е свързано със значителни преустройства и неудобства, ако няма остойностяване на преустройствата. Сочи противоречие със задължителна практика на ВКС, както следва: по първия въпрос – решение № 39/2015г. по гр.д. № 4890/2014г., І г.о., решение № 465/2012г. по гр.д. № 1054/2010г., І г.о. и ТР №1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 на ОСГТК, по втория въпрос – решение № 20/2015г. по гр.д. № 4692/2014г., І г.о. и по третия – решение № 259/2014г. по гр.д. № 524/2012г., І г.о., решение № 233/2010г. по гр.д. № 1065/2009г. ІІ г.о. и решение № 368/2011г. по гр.д. № 851/2009г., ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба П. Д. И., чрез пълномощника си адвокат С. С., счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по съображения, изложени в писмено становище по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 490/16.06.2015г. по гр.д. № 2860/2014г. на Районен съд -Шумен във втора фаза на делбата, с което делбеният имот –апартамент с площ 102,21 кв.м., е изнесен на публична продан. В. съд е приел, че процесният имот –апартамент с площ 102,21 кв.м., е неподеляем. От него не биха могли да се обособят два отделни жилищни обекта,сътветстващи на различните квоти на двамата съделители, които да отговарят на изискваният на ЗУТ. Оставил е без уважение искането на настоящия касатор за назначаване на нова техническа експертиза и е основал преценката си на приетата в първата инстанция и неоспорена съдебно-техническа експертиза, съгласно която имотът е реално неподеляем. В мотивите си е изложил съображения в подкрепа на крайния извод за неподеляемост на имота, вземайки предвид площта на имота, наличието на едно сервизно помещение, един вход и факта, че имотът съставлява самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и това не позволява технически преустройства, които биха накърнили правата на етажните съсобственици.
Повдигнатите от жалбоподателя правни въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Съобразно ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да е включен в предмета на спора и по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл.280, ал. 1, т. 1 – т.3 ГПК. Въпросът определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. В разглеждания случай първият въпрос е буквално възпроизведен от решение № 39/2015г. по гр.д. № 4890/2014г., І г.о., ВКС. С него е прието, че въззивният съд е длъжен служебно да назначи експертиза, когато е извършено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, ако е направено оплакване пред въззивната инстанция и не е поискана експертиза. След като по настоящото дело е приета експертиза в първата инстанция, съгласно която имотът е реално неподеляем, то въззивният съд, не е бил длъжен да изследва, какви биха били реалните дялове на съделителите, какви преустройства трябва да се извършат за обособяването им, на каква стойност и доколко биха отговаряли на изискването на чл. 203, ал. 1 ЗУТ, дори и да е направено искане в тази насока. Посоченото от касатора решение № 465/2012г. по гр.д. № 1054/2010г., І г.о., ВКС, е неотносимо. То касае въпроси свързани със силата на пресъдено нещо на решението по чл. 344 ГПК, имащи отношение към втората фаза на делбата. По втория от поставените от касатора правни въпроси липсва произнасяне, тъй като не бездействието на съделителите, а невъзможността имотът да бъде реално поделен е обусловила крайния извод относно възприетия способ за ликвидиране на съсобствеността. Не е налице и противоречие с решение № 20/06.02.2015г. по гр.д. № 4692/2014г., І г.о., ВКС. С него е прието, че ако е налице прието от съда заключение на съдебно-техническата експертиза за поделяемост на имота /магазин/ и изработен от вещото лице проект за разделянето, съдът е длъжен да изпрати този проект за становище на главния архитект на общината. Само след постъпване становище от главния архитект с дадени предписания и дадени от съда на съделителите указания в тази насока, може да се приеме наличие на бездействие от тяхна страна и изнасяне на имота на публична продан. Третият правен въпрос също е ирелевантен за изхода на делото. След като въззивният съд е приел, че процесният апартамент, находящ се в жилищна сграда – етажна собственост, не подлежи на реална разделяне на две жилища поради техническите му характеристики, то стойността на преустройствата не е от значение за изхода на делото. Критерият значителност на преустройствата, обуславящи реалното разделяне на делбения имот, както вида на свързаните с това неудобства, са относими към формиране на краен извод дали да се предпочете реалното разделяне, /когато въобще е технически възможно, съобразно установените нормативни изисквания/ или имотът да бъде изнесен на публична продан. Практиката константно приема, че е необходимо остойностяване на бъдещите преустройства /решение № 259/2014г. по гр.д. № 524/2012г., І г.о. и решение № 233/2010г. по гр.д. №1065/2009г. ІІ г.о./ с оглед преценката доколко биха се явили значителни. След като по настоящото дело е установено, че процесният имот не подлежи на реална подялба поради техническите му характеристики, то стойността на преустройствата е без правно значение.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски поради липса на данни такива да са направени.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 246 от 10.11.2015г., постановено по гр.д. № 464/2015г. по описа на Окръжен съд -Шумен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар