Определение №190 от 4.5.2017 по гр. дело №60296/60296 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
С., 04.05.2017 г.

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдия Първанова т. д. № 60296 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Г. С., срещу въззивно решение №128 от 19.05.2016г. по в.т.д. № 165/2016г. по описа на Апелативен съд – В..
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1/отразява ли се непредявяването на записа на заповед на издателя на възможността да бъде ангажирана отговорността спрямо авалиста; 2/установява ли законът определена поредност от кого най-напред кредиторът по запис на заповед да потърси изпълнение, или изпълнение може да бъде поискано както от главния длъжник длъжник, така и от менителничния поръчител, независимо от осъществената поредност; 3/следва ли кредиторът да предяви на издателя вземането си по записа на заповед, при положение, че вземането по каузалното правоотношение е предявено в производство по несъстоятелност след като не е допустимо издаването на две изпълнителни основания за едно и също вземане. Сочи се противоречие с решения на ВКС: № 5 от 09.02.2012 г. по т.д. № 268/2009 г. на ВКС, II т.о., № 120 от 30.07.2010 г. по т.д. № 988/2009 г., II т.о, № 185 от 22.11.2010 г. по т.д. № 136/2010 г., II т.о, № 82 от 07.07.2009 г. по т.д. № 28/2009 г., I т.о. и № 102 от 09.07.2010 г. по т.д. № 767/2009 г., I т.о., както и с ТР № 1 от 28.12.2005 г. по тълк.дело № 1/2004г., ОСТК. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа с въпросите: 1/ настъпва ли изискуемостта на задължението по запис на заповед, платим на предявяване, с решението за обявяване в несъстоятелност на главния длъжник; 2/предявяването в производството по несъстоятелност на вземането по каузалното правоотношение пресича ли възможността на кредитора да предяви на несъстоятелния длъжник записа на заповед, издаден като обезпечение; 3/погасява ли се вземането по менителничния ефект, издаден като обезпечение на главното вземане, ако последното не е било предявено в откритото срещу длъжника производство по несъстоятелност; 4/ако главното вземане е било предявено в производството по несъстоятелност срещу главния длъжник, следва ли на същия да бъде предявен и издаденият като обезпечение запис на заповед, след като не е допустимо издаването на две изпълнителни основания за едно и също вземане; 5/ако вземането по каузалното правоотношение е предявено в производството по несъстоятелност срещу главния длъжник, без да му е бил предявен самият запис на заповед, издаден като обезпечение, но същият е надлежно предявен на авалистите, изискуемо ли е задължението по менителничния ефект спрямо менителничния поръчител.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба С. Е. И., [населено място], е подал писмен отговор, в който сочи, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна.
Ответницата по касационната жалба С. С. Е., [населено място], не е взела становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 202 от 14.12.2015 г. по т.д. № 172/2014 г. на Окръжен съд Добрич, в обжалваната му част, с която са отхвърлени субективно пасивно съединените установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК на [фирма] против С. Е. И. и С. С. Е. за установяване дължимостта на сумата от 99158.84 евро, представляваща задължение по Запис на заповед с дата на издаване 14.02.2008г., с издател [фирма] / в несъстоятелност/, [населено място], авалиран от ответниците, предмет на заповед за изпълнение въз основа на документ №211/15.08.2014г.по ч.гр.д.№2378/2014г. на Добрички районен съд. Въззивният съд е приел за безспорно, че процесният запис е бил издаден като допълнителна гаранция за облекчен ред за събиране на вземания, във връзка с чл.7, произтичащи от договор за банков кредит Продукт „Бизнес Револвираща линия-плюс” №B./04.02.2008г., сключен между банката (поемател на записа) и [фирма] (издател на ценната книга). Не е спорно, че издаването на запис на заповед е обезпечение на задълженията по договора. Не е спорно, а е установено от извършената служебна справка по партидата на дружеството в ТР, че с решение по т.д.32/2011г. е открито производство по несъстоятелност и е обявена неплатежоспособността на [фирма]. Видно от списъка на предявените вземания под номер 2.1. е главница по договор за банков кредит Продукт „Бизнес Револвираща линия-плюс” №B./04.02.2008г. в размер на 111 815евро, като основание за вземането е посочен издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.644/2011 г. въз основа на договора за банков кредит. Процесният запис на заповед е редовен от външна страна. В ценната книга падежът е определен на предявяване, като изрично е посочено, че записът на заповед може да бъде предявен за плащане в срок до 14.03.2018 г., т.е. издателят е предвидил по-дълъг срок за предявяване от предвидения в чл. 487, ал. 1 ТЗ едногодишен срок. Менителничното поръчителство е уредено от действащото законодателство като самостоятелно задължение и възникващо единствено по силата на едностранното волеизявление на авалиста независимо от дълга, който обезпечава. Именно поради самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на авалиста, произтичащ от разпоредбата на чл. 485, ал.2 ТЗ, той не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които лицето, чието задължение се обезпечава /хонорат/ би могъл да направи. Не е допустимо авалистът да противопоставя на приносителя на менителничния ефект както абсолютните възражения за недействителност на ефекта/ освен относно формата му/, така и лични /относителни/ възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между последния и издателя на записа на заповед, освен ако докаже, че приносителят е недобросъвестен и е извършил злоупотреба с право, или самият авалист също е страна по каузалната сделка. Тъй като процесната ценна книга е платима при предявяване, изискуемостта настъпва при предявяването, като в тежест на ищцовата страна е да установи този факт, тъй като тя черпи права от него. Неприложима е т.3 от ТР 1/2005г. на ОСТК на ВКС, тъй като касае записи на заповед с падеж с определена дата и слага край на споровете относно правните последици на непредявяването. ТР е неприложимо при записи на заповед с падеж на предявяване. За да се породи изискуемостта на вземане по запис на заповед, платим на предявяване в определен срок, какъвто е процесният, предявяването следва да бъде направено по отношение на издателя. При това положение установеното по делото връчване на нотариална покана на двамата авалисти е правноирелевантно. По делото не са представени доказателства, установяващи фактически действия по предявяване на записа на заповед на издателя, а и липсва спор относно това обстоятелство. Фактът на настъпване на изискуемостта по записа на заповед се обосновава с факта на постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност и разпоредбата на чл.617, ал.1 ТЗ, че всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Между страните липсва спор, а и се установява от извършената служебна справка, че такова решение е постановено от съда по несъстоятелността. Спорът е концентриран около това, дали следва да се приеме, че при откриване на производството по несъстоятелност е настъпила изискуемостта на запис на заповед, платим при предявяване, доколкото липсват действията по предявяването и следва ли да се приеме, че вземането е погасено ако в производството по несъстоятелност е предявено само вземането по каузалното правоотношение.
В производството по несъстоятелност кредиторът не е предявил вземането си по записа на заповед, а вземането си по издадения изпълнителен лист по договора за банков кредит, който е обезпечен с издадения запис на заповед. Липсва предявяване и на самия запис на заповед, чрез фактически действия.Разпоредбата на чл.617, ал.1 ТЗ, че всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност не може да замести бездействието на кредитора да упражни правата си по ефекта и не може да замести действията по предявяване на записа на заповед, респективно предявяването на вземането по този запис на заповед в производството по несъстоятелност. Разпоредбата на чл.617, ал.1 ТЗ следва да се тълкува систематически с другите правила за предявяване на вземанията и касае начина, по който следва да се определи изискуемостта на предявените, но непадежирани вземания. Запис на заповед, платим на предявяване следва да бъде предявен, за да стане изискуемо вземането по него. Поставянето на това изискване се обяснява с характера на ценните книжа на заповед като оборотни документи. Ценната книга се намира в кредитора и когато падежът е поставен в зависимост от предявяването, за да възникне изискуемостта на задължението кредиторът следва да упражни правата си по ефекта. Към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност кредиторът не е упражнил правата си по ефекта, поради което към тази дата не е настъпил падеж по това вземане.
По силата на решението за откриване на производството по несъстоятелност всички вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност стават търсими т.е. за тяхното удовлетворяване в производството е необходимо същите да бъдат надлежно предявени. За кредитора е съществувало задължението да предяви вземанията си в законоустановения срок, като видно от списъка на приетите вземания, той е упражнил правото си да предяви вземането по договора за банков кредит, но не е предявил вземането си по записа на заповед.
Липсата на предявяване спрямо издателя води до липса на изискуемост на задължението, поради което кредиторът не може да упражни правата си срещу авалистите. След като не са установени ликвидни и изискуеми парични задължения на ответниците, исковете спрямо тях са неоснователни.
Настоящият състав на ВКС, II, г.о. намира, че не са налице сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационната инстанция няма правомощие да изведе релевантни за изхода на делото въпроси от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Поставените в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК три въпроса не са решени от въззивния съд в противоречие с приложената практика на ВКС. Приложените от касатора решения на ВКС за неотносими, тъй като не третират поставените в настоящия случай въпроси. С решение № 5/2012 г. по т.д. № 268/2009 г. на ВКС, II т.о. се приема, че авалът е самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на едностранното волеизявление на авалиста, независимо от задължението, което обезпечава и се поражда от едностранното волеизявление на авалиста, което задължително трябва да е обективирано върху менителничния ефект или прикрепен към него лист /алонж/. Решение №120/2010г. по т.д.№ 988/2009г., ІІ т.о. и решение № 185№/2010 г. по т.д. № 136/2010 г., II т.о приемат, че принципът за акцесорност на договора за поръчителство, установен в чл.147 и чл.148 ЗЗД не намира нормативна опора в правния режим на менителничното поръчителство, уредено в чл.483 ТЗ като самостоятелно задължение. Решение №82/2009г. по т.д.№28/2009г. дава отговор на въпроса дали е налице правен интерес от предявяване на иск срещу застрахователя за причинени вреди, след като правото да се иска обезщетение за същите вреди е упражнено директно срещу деликвента и той е осъден с влязло в сила съдебна решение да ги репарира. Следва да се има предвид, че по първите два въпросаот тази група, както и по поставения в хипотезата на чл.280,ал.1т.3 ГПК пети въпрос, е налице задължителна практика на ВКС,която е съобразена от въззивния съд. Така с определение № 45/2014г. по ч.т.д.№2880/2013г., І т.о. и определение № 349/2012г. по ч.т.д.№135/2011г., ІІ т.о., постановени по реда на чл.274,ал.3 ГПК, както и с решение № 206/2015г. по т.д.№3701/2013г., ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, се приема, че предявяването на записа на заповед с падеж „на предявяване”, на издателя е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници – издател и авалист. Авалистът отговаря както длъжника, считано от момента на изискуемост на задължението, противопоставим на длъжника, а това е моментът на предявяване на менителничния ефект за плащане на длъжника.Поради това предявяването на ефекта на авалиста за плащане единствено би обусловило отговорността му за забава.Предявяването на запис на заповед „на предявяване” има за цел да установи падежа на задължението, а не да осигури съдействието на кредитора за изпълнението на задължението, поставяйки длъжника в забава. Даденото в т.3 на ТР №1/2005г., ОСТК разрешение не се отнася за запис на заповед с падеж „на предявяване”. В последния случай предявяването е условие за настъпване изискуемостта на вземането, тъй като падежът е поставен в зависимост от предявяването на ефекта.
Поставените в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК въпроси също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на посоченото основание. Релевантният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поставените в сочената хипотеза втори, трети и четвърти въпрос са неотносими. Те не са включени в предмета на спора пред въззивния съд и не са решавани в мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд не е излагал съображения по доводите на касатора, поддържани в касационната жалба относно това, че предявяването в производството по несъстоятелност на вземането по каузалното правоотношение пресича възможността на кредитора да предяви на несъстоятелния длъжник записа на заповед, издаден като обезпечение. Не са включени в предмета на спора и въпросите дали се погасява вземането по менителничния ефект, издаден като обезпечение на главното вземане, ако последното не е предявено в откритото срещу длъжника производство по несъстоятелност, както и дали ако главното вземане е било предявено в производството по несъстоятелност срещу главния длъжник, следва ли на същия да бъде предявен и издаденият като обезпечение запис на заповед макар да е недопустимо издаването на две изпълнителни основания за едно и също вземане. Ето защо те не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението и по тях да се даде разрешение за първи път в касационната инстанция. Решаващите изводи на въззивния съд са, че запис на заповед, платим на предявяване следва да бъде предявен, за да стане изискуемо вземането по него. Към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност кредиторът не е упражнил правата си по ефекта, поради което към тази дата не е настъпил падеж по това вземане. По първия въпрос не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл.617,ал.1 ТЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване в смисъла, посочен от касатора. Основните доводи на въззивния съд са, че разпоредбата на чл.617, ал.1 ТЗ не може да замести бездействието на кредитора да упражни правата си по ефекта и не може да замести действията по предявяване на записа на заповед, респ. предявяването на вземането по този запис на заповед в производството по несъстоятелност, както и че разпоредбата следва да се тълкува систематически с другите правила за предявяване на вземанията и касае начина, по който следва да се определи изискуемостта на предявените, но непадежирани вземания. Поставянето на горните изисквания се обяснява с характера на ценните книжа на заповед като оборотни документи. Ценната книга се намира в кредитора и когато падежът е поставен в зависимост от предявяването, за да възникне изискуемостта на задължението кредиторът следва да упражни правата си по ефекта. Приетото съответства на установената съдебна практика относно момента на настъпване на изискуемостта на задължение по запис на заповед „на предявяване” като ценна книга, която кредиторът трябва да предяви на издателя за плащане за да направи изискуемо вземането си. За да настъпи падежът на задължението е необходимо предявяване на записа на заповед /не като съдействие на кредитора за изпълнение на задължението/, което изключва възможността датата на постановяване решението за обявяване на длъжника /издателя/ в несъстоятелност да замести падежа „на предявяване” /в случая няма и данни за датата на решението/, т.е. от падеж „на предявяване” в определен срок /в случая до 2018г./, той да бъде променен в падеж на определен ден. Предявяването на записа на заповед с падеж „на предявяване” за плащане на длъжника като условие за настъпване изискуемостта на вземането към него и към авалиста, е възприето и в определение № 675/2016г. по т.д.№2707/2015г., ВКС, І т.о., постановено по идентичен случай с обявен в несъстоятелност длъжник- дружеството издател.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на процесуалния представител на ответника по касационната жалба С. Е. И. – адвокат Б. П. К., следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1, т.3 ЗА в размер на 500 лева, съобразно Наредба №1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №128 от 19.05.2016г., постановено по в.т.д. № 165/2016г. по описа на Апелативен съд -В..
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], да заплати на адвокат Б. П. К.,Добричка адвокатска колегия, на основание чл.38,ал.1,т.3 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар