Определение №2 от 4.1.2011 по гр. дело №969/969 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 04.01.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 969/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. С. от[населено място] срещу въззивно решение № 304 от 12.03.10 г., постановено по гр.д.№ 2136/09г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 1626 от 22.05.09г., постановено по гр.д.№ 4177/06г. на Варненския районен съд, 35 с-в, в частта, с която е признато за установено по отношение на Е. П. С., че В. Х. Г. е собственик на ? ид.част от поземлен имот № 2681 по КП на П. парк,[населено място] с площ от 469 кв.м. и ответникът е осъден да предаде на същата владението върху имота, както и да й заплати разноските по делото.
По делото е установено, че с нот.акт № 16/01г. ищцата в първоинстанционното производство е закупила процесния имот по време на брака си с лицето П. Д. Г., който брак е прекратен на 11.06.05г. С нот акт № 1/03г. П. Г. е продал имота на лицето Л. К., което го е препродало на [фирма], а дружеството от своя страна го е продало на ответника Е. С. с нот. акт № 147/04г. като понастоящем имотът се намира в негово владение. С решение от 12.09.06г. по гр.д.№ 1633/06г. на ВОС е обявена относителна недействителност на договора за покупко-продажба за ? ид.част от имота, сключен с нот.акт № 1/03г., на основание чл.22, ал.3 СК/отм./ по иска на В. Г. против П. Г. и Л. К..
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че обявената за относително недействителна сделка няма вещнопрехвърлително действие относно правата върху имота на неучаствалия съпруг, т.е на ищцата, както и че последващите сделки с имота също нямат такова действие, независимо от факта, че са сключени след вписването на исковата молба за обявяване на относителната недействителност, което е станало на 08.11.05г. Прието е също, че хипотезите, в които се проявява оповестително-защитното действие на вписването са изрично предвидени в закона (чл.17, чл.33 , чл.87, ал.3, чл.135, чл.227 ЗЗД и чл.37 ЗН) и че настоящият случай не е между тях.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса разпростира ли действието си прогласената относителна недействителност по сделката по отношение на правата на трети лица, придобили валидно права от приобретателя по обявената за относително недействителна сделка преди завеждането на иска за обявяването й за относително недействителна, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
В случая първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като ТР № 1/04г. на ОСГК на ВКС и постановеното по реда на чл.290 ГПК Р № 105 по т.д.№ 90/09г. на ВКС, на които се позовава касаторът, не се отнасят до поставения по-горе въпрос (в т.1 и т.2 на тълкувателното решение се разглеждат въпросите за характера на недействителността по чл.76 ЗН, кои лица са легитимирани да се позовават на нея и в какво производство, а във второто решение е разгледан въпросът за характера на нищожността по чл.646 ТЗ). Ето защо противоречие между обжалваното и посочената задължителна съдебна практика не съществува.
Предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК биха били налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В случая и тези предпоставки липсват, тъй като касаторът се позовава на противоречие с Р от 04.07.08г. по т.д.№ 391/07г. и Р от 27.04.09г. по гр.д.№ 2378/08г. на ВОС, за които обаче липсват данни да са влезли в сила, още повече че и с тези решения не е налице противоречие.
С оглед на казаното подадената от Е. П. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 304 от 12.03.10 г., постановено по гр.д.№ 2136/09г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар