О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.2
гр. София, 04.01.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 946 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 15.01.2009 год. по гр. д. № 520/2008 год. Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил частично първоинстанционното решение от 29.07.2008 год. по гр. д. № 150/2005 год. на Д. районен съд до размер на сумата 1 975 лв., представляваща извършени подобрения в делбения имот и вместо това е постановил друго, с което осъдил малолетния ответник, чрез неговата майка и з. представител М. Т. , да заплати на П. П. горната сума за извършените от него подобрения.
Със същото решение въззивният съд отменил първоинстанционното решение и в частта му, с която е отхвърлена претенцията на П. и П. П. за заплащане от ответника на обезщетение за лишаването им от ползуване на описаните движими вещи за посочения период от 9.03.2005 год. до 7.11.2007 год. до размер от 520 лв. и вместо това осъдил ответника да им заплати и тази сума.
Със същото въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителните му части – за разликата от 1975 лв. до пълния предявен размер от 5 976 лв. по иска на П. П. за заплащане на извършени от него подобрения в делбения имот, за 57 лв. по иска на другия ищец П. П. , със съгласието на неговата майка М, за поставяне на смесител батерия в кухнята, и за разликата от 520 лв. до пълния предявен размер от 16 640 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която са били лишени П. и П. П. от невъзможността да ползуват наследствените движими вещи, подробно описани.
Въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенциите по сметки, се обжалва с касационна жалба в срок от ищците П/последният навършил пълнолетие на 28.02.2009 год./. Касаторите поддържат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на направените от съда изводи. Искат отмяна на решението в тези му части и вместо това претенциите им бъдат уважени в пълните им размери.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното разглеждане на въззивното решение в обжалваните части. Считат, че материалноправният въпрос относно осъществявано от първия ищец владение върху имота е решен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика, каквото е налице и по другия въпрос за ползата от една вещ, която е различна от нейната амортизация.
Ответникът не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителните му части над уважените от въззивния съд размери на претенциите по сметките в делбеното производство до пълните им предявени такива, окръжният съд е приел приложимостта на разпоредбите на чл. 60-62 ЗЗД, с оглед установените факти на извършен от първия ищец ремонт в делбения апартамент, изразяващ се в поставяне на дограма, теракот и гранитогрес, поставяне на корк на стени и заплащане на труд, без дадено от другия съсобственик съгласие. Съдът е приел, че ищецът няма качеството на владелец, поради което са неприложими разпоредбите на чл. чл. 71, 72 и 74 ЗС, и ответникът, и в чийто интерес е била предприета работата, се е обогатил до размера на извършените за подобренията разходи, съразмерно на частта си. За размера на последните въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и присъдил 1/3 от тях в тежест на обогатилия се от подобренията ответник, а претенцията на вторият ищец отхвърлил, като недоказана – представената фактура за закупуване на смесителната батерия не е на негово име, а на името на майка му. Следователно, претенциите по сметки относно извършените от ищците подобрения в имота са отхвърлени частично поради съображенията за приложимия закон за уреждане на отношенията между сънаследниците на основание водене на чужда работа без пълномощие – чл. 60 – 62 ЗЗД, като стойността на разноските е разпределена съобразно правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС – всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, в случая по 1/3 за всеки от тримата наследници. Действително, въззивният съд е изложил съображения за оборване на презумпцията на чл. 69 ЗС, но това му съображение не е обусловило изхода на спора, тъй като въпрос за осъществявано владение от страна на ищците не е поставян по делото – самите те се позовават на наследствено правоприемство с предявяване на иска за делба на недвижимия имот – описания апартамент. Затова и по този поставен от касаторите въпрос не е налице противоречие с ППВС № 6/74 год., разглеждащ някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот.
По втория въпрос относно обезщетението за ползата, от която касаторите били лишени, въззивният съд е приел, че описаните движими вещи в исковия период са били в държане на ответника, поради което и на основание чл. 31, ал. 2 ЗС същият дължи обезщетение за лишаване на ищците от ползуването на общите вещи, от деня на писменото поискване с нотариалната покана. Относно размера на това обезщетение съдът е изходил от пазарната цена на вещите по заключението на оценителната експертиза, съразмерно с частта на наследниците, без касаторите да са установили същия с ангажирани доказателства. Последното е било в тяхна тежест, поради което и така формулиран в изложението им въпросът за приемане от съда на амортизацията на вещите като обезщетение за ползата е некоректно поставен. Изходът на делото по така заявената им претенция не е обусловен от решаване на такъв въпрос, а от възприемане на пазарната оценка на вещите при определяне на обезщетението за лишаване от ползуването им. Поради това и представеното решение № 334 по гр. д. №246/88 год. на І г. о. на ВС е неотносимо към поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В заключение следва извод, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в потвърдителната му част, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 406 от 15.01.2009 год. по гр. д. № 520/2008 год. по описа на Хасковския окръжен съд, в обжалваната му от П. П. П. и П. П. П. част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: