О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.20
гр. София,19.01.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 525/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Р. И. З. от гр. С., чрез адв. С. Б. , против въззивното определение от 21.12.2008 год. по ч. гр. д. № 4106/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определението от 7.07.2008 год. по гр. д. № 16163/2007 год. на Софийския районен съд. С него е прекратено производството по предявения от жалбоподателя против В. и Е. Д. отрицателен установителен иск за признаване, че ответниците не са собственици на претендираните от него 3.28% ид. ч. от изграденото в прохода на сградата, представляваща етажна собственост, магазинно помещение.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и постановяване продължаването на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск. Счита, че е налице правен интерес за него с оглед статута на спорното помещение като обща по предназначението й част на етажната собственост, в която жалбоподателят притежава съответствуващите на неговия апартамент идеални части от общите части и с оглед снабдяването на ответниците с констативен нотариален акт за собственост за това помещение, със съответните идеални части от общите част на сградата и от правото на строеж.
Ответниците не са взели становище по частната жалба.
За да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което се оставя без уважение частна жалба против определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение на първоинстанционния съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото – производството е прекратено, като недопустимо, поради липса на правен интерес от завеждането му. Изложените доводи на жалбоподателя относно обжалваемостта на въззивното определение са правилни.
Законът, в чл. 274, ал. 3 ГПК предвижда обусловеността на касационното обжалване на тези въззивни определения, посочени в т. 1 и т. 2, от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В приложеното изложение към частната каса;ционна жалба, жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1- 3 ГПК с оглед поддържаното становище, че формулираните от него материалноправни и процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС и са от значение за точното прилагане на закона. А това е въпросът за критериите, по които се определя наличието или липсата на правен интерес за предявяване на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вкл. когато се оспорва от ответника и в тази връзка е цитирана теорията /проф. Ж. С. /. Вторият въпрос се отнася до произнасянето на съда за прекратяване на производството в дадения на ищеца срок за отстраняване нередовности в исковата му молба и преди да изтече същият, без да се вземат предвид уточненията на исковата молба.
Приложена е и съдебна практика – ТР № 1* год. ОСГК и решение № 6* г. о. ВКС.
За да остави в сила прекратителното определение на първоинстанционния съд, въззивният Софийски градски съд в обжалваното определение е приел, че с предявяването на отрицателния установителен иск се цели защита на спорно право, като се поддържа и се иска установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът не притежава това спорно право. За да е налице правен интерес от предявяването на този иск, следва чрез него ищецът да може да защити това право, като правните последици рефлектират в неговата правна сфера. Съдът е приел, че в случая и при уважаване на предявения иск този резултат не би се постигнал, тъй като твърдяното от ищеца накърняване на идеалните му части от общите части на сградата и от правото на строеж не е обусловено от наличието или не на право на собственост на ответника върху новообразуваното помещение, а от самия факт на извършеното преустройство. Т. е. възникването на този нов обект в сградата, етажна собственост, с принадлежащите му идеални части от общите части и от правото на строеж е довело до намаляване на притежаваните от ищеца съответни на собствения му апартамент в сградата, идеални части от общите части в сградата и от правото на строеж. Това е релевантният въпрос за извода на съда за липса на правен интерес от предявения от ищеца иск за признаване, че ответникът не е собственик на този нов обект в сградата /след извършеното преустройство със съгласието на всички етажни собственици/ и за отмяна на нотариалния му акт, с който той се е снабдил, тъй като това не би довело до защита на претендираното от ищеца право, защото не е равнозначно на отричаното от него право на ответника. Затова и въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от настоящия отрицателен установителен иск против ответниците.
Този въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, не е решен в противоречие с представеното ТР № 178/85 год. ОСГК на ВС, тъй като в него разглежданият въпрос е какъв иск може да предяви собственикът на недвижим имот против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, като е прието, че с оглед характера на засегнатото материално право и обстоятелството кой владее вещта, предмет на това право, искът за собственост може да е ревандикационния по чл. 108 ЗС, негаторен по чл. 109 ЗС или установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, като при уважаването му издаденият на ответника нотариален акт се отменя, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, дори и да не е направено изрично искане за това. Разясненията в това Тълкувателно решение не са относими към релевантния за извода на въззивния съд за недопустимост на производството въпрос, както и другото представено решение № 6* на ВКС, ІV г. о., което има за предмет същите съображения за възможността да се иска отмяната на нотариалния акт от претендиращия правото на собствеността на имота, ако не е предявил иск за собственост.
Поради изложеното не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по въпроса за наличието на правен интерес от предявяването на иска, както теорията, така и утвърдената съдебна практика последователно приемат, че същият представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно. Наличието на правен интерес е предпоставка и за предявяване на отрицателен установителен иск, поради което и въпросът, поставен от жалбоподателя, за да има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, следва да е обоснована необходимостта от разглеждането му. А такава необходимост ще е налице, когато е създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване в тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или е налице непълна, неясна или противоречива правна норма. Такива съображения не са изложени в приложеното изложение, а позоваването на необходимостта от разглеждане на делото поради значението за точното прилагане на закона не е достатъчно да обоснове извода за наличие на основанието за това.
И въпросът за произнасянето на съда в срока за поправяне на исковата молба не е такъв, който да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като поставянето му всъщност представлява оплакване за неправилност на определението, постановено от районния съд. Този въпрос не е довел до извода на съда за липса на правен интерес у ищеца, отделно от това не са налице и останалите основания за допускане на касационното обжалване.
С оглед горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното определение № 776 от 21.12.2008 год. по ч. гр. д. № 4106/2008 год. на Софийски градски съд, по подадената от Р. И. З., чрез адв. С. Б. , частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: