Определение №206 от 17.10.2016 по ч.пр. дело №3978/3978 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№206
София, 17.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. д. № 3978 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по обща частна касационна жалба на А. З. П., чрез адвокат Е. Е. и на В. З. Г., чрез адвокат К. Г. срещу определение № 409/03.02.2016 г. по в.ч.гр.д. № 4322/2015 г. на Софийски апелативен съд. С последното са оставени без уважение частните жалби на А. П. и В. Г. срещу определение № 505/2014 г. по гр.д. № 1040/2013 г.на Окръжен съд – Перник, с което на основание чл. 129, ал.3 ГПК е прекратено производството по предявените субективно съединени установителни искове за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа наличието основанията по чл. 280, ал. 1, т.1-т.3 ГПК за допускане касационно обжалван на определението. Правят се оплаквания относно предприетите от първоинстанционния съд процесуални действия. Твърди се, че незаконосъобразно е върната исковата молба поради неотстраняване на нередовността и.Съдът е следвало да определи нов срок за представяне удостоверение за данъчна оценка, след като е уважил искането А. Залтанова П. и е издал съдебно удостоверение за снабдяване с такава. Поради неизпълнение процесуалните задължения на съда срокът за отстраняване нередовности на исковата молба не е изтекъл, а изводите на въззивната инстанция са незаконосъобразни. Частните жалбоподатели не сочат и не прилагат съдебна практика.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица и е процесуално допустима.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. С обжалваното определение e прието, че определеният от съда срок за отстраняване нередовности на исковата молба е изтекъл по отношение на частните жалбоподатели. Продължаване на срока не е поискано от тях. Съдът не дължи определяне на нов срок за представяне на удостоверение за данъчна оценка, макар и да е уважено искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с такава.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, поради следните съображения: Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, касаторът/частният жалбоподател трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай, доколкото би могло да се конкретизира правен въпрос, то той се свежда до това задължен ли е съдът служебно да продължи срока за отстраняване нередовностите на исковата молба след като е уважил искане на ищеца за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка във връзка с изискванията на чл.127,ал.1 ГПК. Даденото от въззивния съд решение по този въпрос е в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която определените от съда срокове, какъвто е срокът за поправка на нередовна искова молба, могат да бъдат продължавани по молба на заинтересованата страна. Съдът не е длъжен служебно да продължи срока за отстраняване нередовностите след като във връзка с това отстраняване са били направени други искания от ищеца без обаче да е поискано продължаване на срока по реда на чл.63 ГПК. Обжалваното определение, с което е приета законосъобразност на предприетите от първоинстанционният съд процесуални действия и приложените правни последици на чл.129,ал.3 ГПК, е съобразено с практиката на ВКС. Ето защо не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1- т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №409/03.02.2016 г. по в.ч.гр.д. № 4322/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар