Определение №206 от 23.11.2018 по ч.пр. дело №4141/4141 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№206

В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 23.11. 2018 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 21.11.2018 две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 4141 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8637 от 26.09.2018г. /по куриер на 25.09.2018 г./ на [фирма], чрез пълномощника адвокат С. М., против Определение № 376 от 30.08.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 602/2018 г. на ОС-Велико Търново, с което е потвърдено определение № 1275 от 13.07.2018г. по гр. д. № 1898/2018 г. на РС-Велико Търново за връщане на искова молба вх. № 11709/12.06.2018 г. на [фирма] като нередовна и прекратяване на производството по същото дело.
В частната касационна жалба са заявени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, като се иска отмяната му.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на [фирма] срещу взискател, двама длъжници по изп.д. № 11/2012 г. на ЧСИ В. Г. и двама поръчители,която е оставена без движение, с указания за отстраняване на констатирани нередовности,в изпълнение на това е представена молба от 12.07.2018 г. с посочено правното основание на иска и неговата допустимост, вписана в СВ- Т. искова молба, удостоверение за данъчна оценка и внесена държавна такса в размер на 58,54 лв.Съдът е посочил,че исканията на ищеца да се отмени насроченият за 26.07.2018 г. опис на процесния гараж, собственост Ѕ ид.ч. на длъжника М. С. М., както и отбелязването, че се прилага „ДТ в размер на 25 лв. внесена по сметка на ВТОС“ са относими към друго производство, но не и за исковото производство по чл. 440 ГПК. Съдът е приел,че ищецът не е изпълнил дадените му указания във връзка с петитума на исковата молба, имайки предвид, че с него се търси само установяване съществуване/несъществуване на спорното право или в първия случай още осъждане или правна промяна, а правната квалификация се определя от съда,а в исковата молба и в допълнителната молба са изложени доводи за допустимост на предявения иск по чл. 440, ал. 1 ГПК без ясно посочване в какво се състои искането и срещу кои от лицата, посочени като ответници.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК без формулирани правни въпроси, както и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната инстанция намира, че е налице очевидна неправилност на обжалваното определение. При извършената проверка съдът установи, че петитумът на предявения иск по чл. 440, ал. 1 ГПК,видно от изложеното в заключителната част на исковата молба,а също така и от молбата – уточнение от 12.07.2018г,се визира в искането,посочено след това за отмяна на насрочения опис,а именно: съдът да приеме за установено,че процесният имот не е собственост на ответника-длъжник по посоченото изпълнително дело М. С. М.. Искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е отрицателен установителен иск на третото лице за установяване спрямо взискателя и длъжника в изпълнителното производство, че вещта – обект на принудително изпълнение за парични задължения на длъжника в изпълнителното производство, не принадлежи на длъжника /Решение № 69 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3903/2016 г., II г. о./, каквото изрично искане ищецът е направил в горепосочените две молби. Третото лице обосновава правния си интерес от предявяването на иска с твърдения, че притежава субективно право върху вещ – обект на принудително изпълнение за парични задължения на длъжника в изпълнителното производство, каквито твърдения ищецът е обективирал в същите молби.
С оглед на гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия по предявения иск по чл. 440, ал. 1 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 376 от 30.08.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 602/2018 г. на ОС-Велико Търново.
ОТМЕНЯ Определение № 376 от 30.08.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 602/2018 г. на ОС-Велико Търново и потвърденото с него определение № 1275 от 13.07.2018 г. по гр. д. № 1898/2018 г. на РС-Велико Търново.
ВРЪЩА делото на РС-Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от [фирма] иск по чл. 440, ал. 1 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар