О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 30.03. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1234/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. К., [населено място], [община], приподписана от адвокат Ч., срещу решение №185 от 06.06.2011 г. по гр. дело №189/2011 г. на Благоевградски окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице съществен материалноправен интерес, видно от документите по делото. Освен това съдът е отхвърлил насрещния иск с правно основание чл.45 ЗЗД, вр.чл.73 ЗС, предявен от Г. К., а от друга приел каастора за държател на имота на ответника в периода от 1965г. до реституцията на имота. Макар с решение на ОбПК да е възстановено правото на собственост в полза на касатора, въззивният съд не е приел, че са правени подобрения върху имота. Налице е противоречиво решаване на делото от съда като не са зачетени съдебни решения – №121/2006г., №221/2010г. и №212/2010г. на ВКС, постановени по спор между страните. Според касатора е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация Г. И. К., оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №365 от 15.11.2010г. по гр. дело №423/2009г. на Районен съд-Петрич. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Г. И. К., П. И. Т., В. И. К., А. А. К., Г. А. К., В. А. К. и П. А. Ш. иск за заплащане солидарно на сумата 7500 лева – извършени подобрения /описани по пера/ в четири земеделски имота, находящи се в землището на [населено място]. Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и е препратил към мотивите на същия на основание чл.272 ГПК.Приел е, че искът е неоснователен. Ищецът К. К. е ползвал имотите от момента на внасянето им в ТКЗС до момента на възстановяването им с решение на ПК на наследниците на Г. Д. К.. Внесените в ТКЗС имоти са кооперативна собственост, член кооператорите не са били владелци на имотите. Ищецът не е бил добросъвестен владелец, а държател на имота, поради което не може да претендира стойността на подобрения по чл.72 ЗС. Отношенията със собствениците на имота следва да се уредят на основата на неоснователното обогатяване. По делото не е доказано какви разходи са вложени от ищеца в твърдяните подобрения, какви са вложените средства в тях, а оттук и каква е увеличената стойност на имотите в резултат на подобренията. По насрещния иск с правно основание чл.108 ЗС въззивният съд е приел, че ищецът е в имота без правно основание и дължи предаването му на собствениците.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай в изложението липсва формулиран релевантен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е обусловил изхода на делото. При това положение не може да се прецени дали е налице на противоречие със сочените от касатора съдебни решения. Изложението съдържа доводи за необоснованост, както и фактическите въпроси. Те обаче не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на жалбите, тъй като представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. С оглед изложеното не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на соченото от касатора основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и доказателства в тази насока.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №185 от 06.06.2011 г. по гр. дело №189/2011 г. на Благоевградски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: