О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр. София, 19.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4835 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година, ІV гражданско отделение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Й. В. Т. от гр. В., чрез пълномощника му адвокат М. Ц. от гр. Б., срещу въззивното решение от 13.08.2008 год. по гр. д. № 880/2008 год., с което е оставено в сила първоинстанционното решение, с което исковете на касатора против Министерство на отбраната за заплащане на възнаграждения за положен извънреден труд за исковия период, заедно с изтеклите до предявяване на исковете мораторни лихви и законната лихва до окончателното изплащане, са отхвърлени.
Касаторът поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи, по съображенията подробно изложени в касационната жалба, с молба за отмяната му. Като основания за допускане на касационно обжалване поддържа това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в обжалваното решение относно факта на положен извънреден труд и дължимостта на възнаграждение за него са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са описаните в т. т. 1- 33 решения на районен, окръжен и апелативен съд, подробно посочени по номера и съдилища в касационната жалба. Повечено от тях са влезли в сила.
Ответникът Министерство на отбраната не е взел становище по касационната жалба.
Преди да се произнесе по същество по жалбата, Върховният касационен съд следва прецени дали е налице поддържаното от касатора основание за допускане до касационно разглеждане на обжалваното въззивно решение, съгласно чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК. Макар и касаторът да не е формулирал изрично конкретните съществени според него въпроси, решени в обжалваното въззивно решение в противоречие с представената съдебна практика, то от подробното изложение в жалбата следва да се изведе същия, а именно при наличието на какви предпоставки се дължи възнаграждение за положен извънреден труд за времето на давани дежурства по график, както и въз основа на какви доказателства се приема, че е положен извънреден труд, които въпроси са решавани противоречиво от съдилищата в представените съдебни решения. Въззивният съд, за да остави в сила отхвърлителното първоинстанционно решение, е приел, че ищецът, сега касатор, не е установил със съответни доказателства факта на даваните от него дежурства, кога и с каква продължителност са те в исковия период. Съдът не е кредитирал в тази му част приетото заключение на счетоводната експертиза, с оглед извършената от вещото лице проверка по заповедни книги за съответните години, в които обаче липсва отбелязване на положени дежурства за длъжността, заемана от касатора. Алтернативно, въззивният съд заключил, че дори и да приеме за дадени от касатора посочените в счетоводната експертиза дежурства, то изводът за неоснователност на исковете не се променя с оглед липсата на доказателства за продължителността им и съответните ползувани почивки, за да се установи факта на положен извънреден труд – едновременно превишаване на служебното време по чл. 203, ал. 2 ЗОВСРБ, без допълнително възнаграждение и месечната продължителност на служебното време по чл. 152, ал. 6 ПКВС.
Следователно, исковете са отхвърлени от въззивния съд поради липса на допустими и относими към предмета на доказване доказателства – дадените в исковия период дежурства, които да обосноват извод за положен извънреден труд поради надвишаване на месечната продължителност на работното време. Това е същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос, чието решаване следва да е противоречиво от съдилищата, за да е допустимо касационното обжалване на настоящето въззивно решение. Вярно е, в многобройните представени съдебни решения, значителна част от които са влезли в сила, напр. по гр. д. № 614/2005 год. БОС, гр. д. № 243/2007 год. БОС, гр. д. № 290/2007 год. БОС, гр. д. № 139/2007 год. БАС, Министерството на отбраната е осъдено да заплати на кадрови военнослужещи възнаграждения за положен от тях извънреден труд при даване на дежурства в случаите, когато продължителността на положения труд е надвишавала допустимата максимална продължителност на служебното време и въз основа на счетоводна експертиза, но именно поради установеното в тези производства надвишаване на месечната продължителност на работното време. Поради това и не е налице противоречиво решаван от съдилищата съществен материалноправен въпрос, както и процесуалноправен такъв относно кредитиране на заключението на счетоводната експертиза. В доказателствена тежест на ищеца е установяване надвишаването на месечната продължителност на работното време, поради което и като е приел, че същият не е установил твърденията си със събраните доказателства, въззивният съд не е допуснал поддържаното в изложението противоречие с представената съдебна практика.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 971 от 13.08.2008 год. по гр. д. № 880/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Й. В. Т. касационна жалба срещу него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: