О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
гр. София, 29.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2131/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. О., Н. С. П. и М. К. П. срещу въззивно решение № 539 от 19.11.14г., постановено по в.гр.д.№ 796/14г. на Пазарджишкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 443 от 24.06.14г. по гр.д.№ 777/12г. на Пещерския районен съд, с което е допусната съдебна делба между Ж. С. Ж., М. С. О., Н. С. П. и М. К. П. на двуетажна вилна сграда № 110, изградена в общински УПИ VІ, в кв.2 по плана на [населено място] със застроена площ от 50 кв.м. при квоти ? ид.част за първия, ? ид. част за втория и ? ид.част за останалите двама съделители в режим на съпружеска имуществена общност.
По делото е установено, че процесната вилна сграда е била собственост на Д. С. Б., който с нот.акт № 126/78г. е продал на ищеца в първоинстанционното производство Ж. Ж. първия етаж, а с нот.акт № 22/81г. е продал на ответниците М. О. и Н. П. ? ид. част от нея. През 2010 г. ответниците са признати за собственици на сградата въз основа на обстоятелствена проверка. Тъй като първият етаж от сградата към момента на сключването на първия договор за покупко-продажба не е представлявал самостоятелен обект на правото на собственост, въззивният съд е приел, че по силата на договора ищецът е придобил ? ид.част от цялата сграда. Възражението на ответниците, че са придобили тази част от имота по давност е прието за неоснователно по съображения, че същите е следвало да завладеят идеалната част на ищеца с намерение да я своят и да доведат това свое намерение до неговото знание, което по делото не е установено да са сторили при условията на пълно и главно доказване.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивното решение е неправилно и противоречи на трайната съдебна практика на ВКС.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от касационните основания по чл.281 ГПК. Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Според диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая касаторите не са посочили конкретен, обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, поради което съгласно цитираното тълкувателно решение касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане само на това основание, без да се обсъждат сочените допълнителни основания за това. По направените в изложението общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по селектиране на жалбата.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е налице никакво противоречие между обжалваното решение и ТР № 1/12г. на ОСГК на ВКС, на което касаторите се позовават, тъй като и с него е възприето същото становище, а именно че когато основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и са да придобие правото на собственост върху тях е необходимо с едностранни действия да превърне държанието им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, осъществяването на които съсобственикът следва да докаже при спор за собственост.
Другото решение, на което касаторите се позовават в изложението е неточно цитирано / Р № 559 от 13.01.2001г. по гр.д.№ 5317/2008г. на І г.о./ и не е приложено към него, поради което не би могло да бъде обсъждано.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 539 от 19.11.14г., постановено по в.гр.д.№ 796/14г. на Пазарджишкия окръжен съд.
О с ъ ж д а М. С. О., Н. С. П. и М. К. П. да заплатят на Ж. С. С. сумата 300 лв./триста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: