О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр.София, 25.04. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3079/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Д. В., срещу въззивно решение № 159 от 18.05.2017 г. по гр. д. № 212/2017 г. по описа на Врачански окръжен съд.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (в ред. до изм. ДВ, бр. 86/2017 г.). Поставят се следните въпроси : 1. Когато при условията на чл. 203, ал. 1,in fine ЗУТ главният архитект на общината одобри повече от един инвестиционен проект за обособяване на дялове за съсобствениците от жилище, съдът следва ли при одобряване на един от инвестиционните проекти да се ръководи от решението по допускане на делба, като приеме този от тях, с който дяловете са почти равни; 2.Когато един от проектите от комисията е приет с известна забележка, а главният архитект приеме и този инвестиционен проект за законен, следва ли съдът да отхвърли същия поради забележката на комисията; 3.При уравнение на дяловете в пари коя цена следва да се приеме – тази след преустройството или пазарната цена и следва ли от същата да се приспадат разноските за преустройството; 4.При присъждане на разноски по делото следва ли да се имат предвид и направените за инвестиционен проект, който е обсъждан, но не е приет от съда, разноски. Твърди се, че при постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като не е отговорил на всички искания и възражения на страните.
Ответникът по касационната жалба И. Д. Г., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат В. Л., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С оглед рамките на въззивната жалба, въззивният съд е отменил частично решение № 105/06.03.2017 г. по гр.д. № 5251/ 2013 г. по описа на Районен съд – Враца. Постановил е друго като в частта за уравнение на дяловете е осъдил И. Г. да заплати на Г. Г. сумата от 1 036 лв. за уравнение на дяловете. В частта относно присъдените суми по чл.346 ГПК във връзка с предявените сметки от съделителите е отхвърлил претенцията на Г. Г. по чл. 61, ал. 2 ЗЗД над присъдения размер 403.58 лева и претенцията на И. Г. по чл. 61, ал. 2 ЗЗД над присъдения размер 535.30 лв. Първоинстанционното решение е отменено и в частта по присъдените държавни такси и разноски, като Г. Д. Г. е осъден да заплати държавна такса върху дела си в размер на 1879.88 лв., а И. Д. Г. е осъден да заплати държавна такса върху дела си в размер на 1962.80 лв. Първоинстацнционното решение е потвърдено в частта, с която на основание чл. 353 ГПК е разпределелен допуснатия до делба недвижим имот, като в дял на Г. Д. Г. е поставен новообразуваният, съгласно одобрен на 05.12.2016 г. от главния архитект на [община] инвестиционен проект за обект „Вътрешно преустройство и пристрояване на жилищна сграда УПИ II 26, п.и.12259.1012.26, кв.101 по плана на [населено място]“, самостоятелен обект с площ от 45 кв. м. от първи етаж, 45 кв. м. от втори етаж и 45 кв. м. от таван, разположен в западната част на жилищна сграда с идентификатор 12259.1012. 26.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. В., одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. с административен адрес: [населено място], [улица], ведно с припадащите се 39,94 % ид. части от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 12259.1012.26. В дял на И. Д. Г. е поставен новообразуваният, съгласно същия инвестиционен проект самостоятелен обект с площ от 45 кв. м. от първи етаж, 45 кв. м. от втори етаж и 45 кв. м. от таван, разположен в източната част на жилищна сграда с идентификатор 12259.1012.26.2, ведно с припадащите се 47,04% ид. части от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 12259.1012.26.
С решение № 294/ 25.04.2014 г. по гр.д. № 5251/2013 г. на ВРС и решение № 42/26.02.2015 г. по гр.д. № 6052/2014 г., І г.о., ВКС, е допусната делба на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 12259.1012.26.2, застроена на 90 кв.м., която попада в поземлен имот с идентификатор 12259.1012.26 по кадастралната карта и регистри на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], ведно с припадащите се идеални части от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 12259.1012.26, при права по 1/2 ид. част за всеки от съделителите – Г. Д. Г. и И. Д. Г.. Въззивният съд е обсъдил представените два инвестиционни проекта, съответно с възложител ищецът Г. Г. /изготвен от арх. М./ и с възложител ответникът И. Г. /изготвен от арх. Ф./ относно вътрешно преустройство на допуснатата до делба жилищна сграда с цел разделянето й на два самостоятелни обекта. Приел е, че и двата проекта удовлетворяват изискванията на чл. 203, ал. 1 ЗУТ, но при внесения от ищеца не е осигурен достъп до таванското помещение и предложеното външно стълбище затваря прозореца от изток. Съгласно заключението на вещото лице Ал. В. пазарната стойност на допусната до делба двуетажна жилищна сграда е в размер на 93 700 лв., като стойността на преустройствата, съгласно представения от арх. Ф. проект е в общ размер на 15 633 лв., а стойността им по проекта на арх. М. е в общ размер на 16 008 лв. При реализиране проекта на арх. Ф. пазарната стойност на обособения дял на ищеца след преустройството възлиза на 49 300 лв., а на ответника 62 400 лв. По отношение на припадащите се части от дворното място при реализиране на проекта на арх.Ф. за ищеца се полагат 39,94% , а за ответника 47,04 %, а при реализиране на проекта на арх. М. припадащите се части за ищеца са 43,22 %, а за ответника 43,67 %, като стойностите на обособените за съделителите дялове по проекта на този архитект са съответно за ищеца в размер на 54 800 лв., а за ответника – 55 600 лв. И по двата инвестиционни проекта предвидените преустройства представляват около 15 % от общата стойност на самия имот, което не създава неудобства, по – големи от обикновените. Инвестиционният проект на арх. Ф. в по – голяма степен съобразява правата на страните и установеното ползване на жилищната сграда и делбата следва да се извърши по него. Освен това по този проект липсват забележки при обсъждането и одобрението му от ОЕСУТ при [община], съгласно протокола от 30.11.2016 г., като е налице и пълно съответствие с изискванията на чл. 203, ал.1 ЗУТ. Преустройствата по него възлизат на 15 633 лв., т.е. на по – ниска стойност от предложените по проекта на арх. М. /16 008 лв./, като по – ниска, съответно е и стойността на необходимите за влагане средства за извършването им от съделителите – за ищеца Г. Г. – 2 303 лв., а за ответника – 13 330 лв. В дял на ищеца е възложен дял с пазарна стойност с бъдещите преустройства в размер на 49 300 лв., а съответно в дял на ответника такъв на стойност 62 400 лв. Въззивният съд е отчел, че при уравнение на дяловете неправилно е включена и стойността на бъдещите преустройства, които предстои да бъдат извършени, за да се реализира инвестиционният проект. Тези преустройства всяка от страните предстои да извърши за своя сметка. За да се получи чистата стойност към момента на делбения имот, от пазарната стойност на имота /дадена с преустройствата по проекта на арх. Ф./ следва да се приспаднат бъдещите преустройства от 15 633 лв. поради което действителната пазарна цена на имота е 96 067 лв. Дяловете на страните са равни и всеки един от съделителите трябва да получи дял на стойност от по 48 034 лв. Делът на ищеца е на стойност 46 997 лв., а на ответника – 49 070 лв. При това положение ответникът следва да заплати на ищеца 1036 лв. за уравнение на дяловете. Държавните такси са определени съгласно чл. 355 ГПК – всеки от съделителите е осъден да заплати сума, съответстваща на частта на получавания реално дял
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010 г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
Касаторът не сочи никаква съдебна практика, в т.ч. и на ВКС, в подкрепа на твърдението си, че даденото решение по поставените въпроси и противоречи. Следва да се има предвид, че разрешението по първите три въпроса е в съответствие с установената съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.203,ал.1 ЗУТ. При избора на инвестиционен проект, по който да се извърши делбата, съдът е съобразил, че разпределението на ползването на процесния имот по проекта на арх. Ф. в най – голяма степен съответства на правата на съделителите. Инвестиционният проект на арх.М. не е „отхвърлен” поради забележка на Общинския експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ по съгласуването и одобрението на инвестиционните проекти за преустройство на жилищната сграда. Отчетени са недостатъците на този проект – не е осигурява достъп до таванското помещение, предложеното външно стълбище затваря прозореца от изток, стойността на преустройствата е по-висока в сравнение със стойността на възприетия проект. В съответствие със съдебната практика въззивният съд е приел, че когато съществуващ обект се разделя на повече самостоятелни обекти чрез предвидени бъдещи преустройства, реалната му поделяемост в делбения процес се преценява не само с оглед съответствието на действащите технически, санитарно-хигиенни и други норми и правила, удостоверено от одобрен инвестиционен проект, но и с оглед изискванията на чл. 39, ал. 2 ЗС преустройствата да не са значителни и да не създават неудобства по-големи от обикновените /решение № 233/12.05.2010 г. по гр. д. № 1065/2009 г., II г. о., ВКС, решение № 187/10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г., I г. о./. Инвестиционните проекти са преценени с оглед всички изисквания за преустройството. Съдът е съобразил конкретните факти по делото, в т. ч. техническите възможности, като е спазен основният критерий за формиране на дяловете – да съответстват максимално на квотите и фактическото им обособяване да не предполага значителни преустройства и неудобства. По отношение на третия въпрос също не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът не сочи съдебна практика, с която постановеното решение е в противоречие и не е изяснил и как отговорът на поставените въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За да бъде от значение за точното прилагане на закона, правният въпрос и неговото разглеждане следва да допринасят за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая не се налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането. Съгласно установената съдебна практика стойностното уравнение на дяловете при разпределение на делбените имоти, с различна стойност, се извършва на базата на съпоставка на стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса, изчислена също в парична стойност. Когато някой от съделителите получава дял на стойност по-висока от стойността на дела му, уравнението следва да се извърши именно в размера на разлика между получен и притежаван стойност дял от общата маса, а не като разлика между стойността на отделните дялове, получени от съделителите /решение № 279/ 5.07.2010 г. по гр. д. № 350/2009 г., II г. о., ВКС, решение № 83/10.06.2016 г. по гр. д. № 6052/2015 г., І г.о., ВКС/. В съответствие и с тази практика въззивния съд е приспаднал стойността на преустройството, включена в пазарната стойност на имота, посочена от вещото лице. Не е определял остойностявал цената на преустройството според размера на дяловете и не е включвал в цената на дела на всеки един от съделителите стойността на предвидените по одобрения инвестиционен проект разноски за преустройства.
Въпросът, касаещ присъдените разноски във въззивното производство не следва да се разглежда в настоящото производство по чл.288 ГПК. Така поставените от касатора искания следва да се приемат като молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, по която е компетентен да се произнесе въззивният съд.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, жалбоподателят следва да заплати разноски на ответника по касационната жалба И. Д. Г. в размер на 400 лева, съгласно представения договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 159 от 18.05.2017 г. по гр. д. № 212/2017 г. по описа на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. да заплати на И. Д. Г. разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 400 лева.
Изпраща делото на Врачанския окръжен съд за произнасяне по искането на Г. Д. Г. с правно основание чл.248,ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: