О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№220
гр. София, 04.03..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1234/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Н. С. от с. К., Пловдивска област срещу въззивно решение № 1* от 09.06.09г., постановено по гр.д. № 524/09г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение от № 21 от 24.01.07г., постановено по гр.д. № 3673/06г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за делба на УПИ * в кв.80 по плана на с. К. с площ от 900 кв.м., ведно с построените в него навес от 20 кв.м. и паянтова сграда с площ от 32 кв.м. и вместо него е допуснал делбата на имота между Й. Н. А., Б. Н. С., Г. И. М., И. П. Г. и С. П. Н. при квоти по 1/3 ид. част за първите двама и по 1/9 ид.част за останалите трима съделители.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на общите наследодатели на страните Н и че след смъртта на същите през 1997г. е придобит от техните наследници по закон, т.е. от страните по делото при посочените права. Възражението, че имотът е владян от ответника Б от неговия брат П, починал през 1999г., чийто наследници са последните трима съделители, и е придобит от тях по давност е прието за неоснователно, тъй като по делото не е установено същият да е бил разделян от наследодателите приживе и те да са предали владението върху него на двамата си сина, нито са налице данни след тяхната смърт същите да са изменили основанието на своето владение и да са завладели целия имот за себе си, отблъсквайки владението на другия сънаследник.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за придобивната давност, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, според която владение, открито манифестирано от единия съсобственик пред другия съсобственик и извършвано при ясното намерение да бъде отблъснат другия съсобственик, прави възможно владеещият съсобственик да придобие имота по давност при условие, че е изтекъл законоустановения 10 годишен срок. Наред с това се подържа, че поставеният въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, тъй като по настоящото дело са налице две противоречиви решения на въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС, респ. на ВС, поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същият се позовава на решение № 304 от 04.05.95г. по гр.д. № 75/95г. на ВС и решение № 202 от 04.07.03г. по гр.д. № 592/02г. на ВКС по конкретни спорове, следва да прецени дали съществуват условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същите биха били налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретно дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай противоречие между обжалваното и представените от касатора решения не е налице, тъй като въззивният съд е допуснал делбата на имота не защото е приел, че не е възможно един сънаследник да придобие частта на друг сънаследник при определени предпоставки, а поради това че наличието на тези предпоставки не установено по делото. Решението от 16.07.07г. на Пловдивския окръжен съд, на което се позовава касаторът, е постановено по настоящото дело и е отменено с последващо решение на ВКС, поради което също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното подадената от Б. Н. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 09.06.09г., постановено по гр.д. № 524/09г. на Пловдивския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: