Определение №227 от 15.5.2009 по ч.пр. дело №191/191 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                         № 227
 
гр. София..15.05..2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година, в състав:
 
                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                     ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
              СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 191/2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е образувано по подадена от “А” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Н., чрез пълномощника му адвокат М. Г. , частна жалба против определението с № 292 от 14.10.2008 год. по гр. д. № 450/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, съгласно чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба оплаквания и данните по делото, намира жалбата за допустима, а по същество и основателна. Съображенията за този извод са следните:
Исковете на О. Н., предявени против ответниците, един от които е настоящият жалбоподател, са били предмет на разглеждане от две инстанции, като с въззивното решение от 12.05.2008 год. по гр. д. № 450/2007 год. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила първоинстанционното решение, с което същите са отхвърлени. Поради липсата на произнасяне във въззивното решение по искането на ответника за присъждане на направените от него съдебни разноски, с молба от 21.08.2008 год. същият е поискал изменението му по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./, като му бъдат присъдени такива в размер на сумата 10 180 лв.
Въззивният съд с обжалваното определение оставил без уважение молбата поради съображението, че пред въззивната инстанция страната не е направила съдебни разноски.
Изводът е правилен.
Правото на страната за присъждане на направени от нея разноски в производството е несамостоятелно такова, то е обусловено от изхода на спора за материалното право. Както в отменения ГПК /чл. 64, ал. 2 и ал. 3/, така и в новия ГПК /Обн. Д. в. бр. 59 от 20.07.2007 год./ ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – чл. 78, ал. 3, както и същият има право на разноски и при прекратяване на делото – чл. 78, ал. 4. В случая, исковете против жалбоподателя са отхвърлени, поради което и същият има право да иска заплащане на направените от него разноски. Първоинстанционният съд е приел, че такова искане не е направено от ответното дружество по надлежния ред, поради което и не се е произнасял по този въпрос. Страната не е поискала изменение на решението в тази му част по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, нито го обжалвала в тази му част по реда на чл. 70 ГПК /отм./. Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца – О. Н., която е имала правен интерес от обжалването и в това производство ответното дружество е поискало заплащане на направените от него разноски. С постановеното решение въззивният съд е приел, че разноски по това производство не се дължат. По подадената молба за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, правилно въззивният съд е приел, че с оглед липсата на данни страната да е направила разноски в това производство, такива не й се дължат и оставил същата без уважение. Претендираните от дружеството, жалбоподател разноски са направени в хода на първоинстанционното производство, в което е следвало да направи искане за присъждането им, респ. да поиска изменение на решението в частта за разноските. С оглед на това, че с въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното, то ответникът има право да иска присъждане на направените във въззивното производство разноски, каквито данни по делото липсват, поради което и не са присъдени. Затова и молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е неоснователна, с оглед преклудиране правото на страната, ответник в производството, да претендира присъждането на направените от нея в първоинстанционното производство разноски. Обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА определението с № 292 от 14.10.2008 год. по гр. д. № 450/2007 год. на Бургаския окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар