О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 21.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. д. № 4738 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Образувано е по частна жалба вх. № 7085/12.07.2016 г. на А. В. Д., [населено място], срещу определение № 429 от 07.07.2016г. по гр.д № 1815/2016г. на ВКС, I г.о., с което в производство по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. В. Д., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 7529 от 05.11.2015 г. по гр.д. № 14527/2013г. на Софийски градски съд. Жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде отменено и да се допусне до разглеждане касационната и жалба.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира частната жалба за процесуално недопустима, поради следното :
Разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението по чл.288 ГПК не е от категорията на тези определения и не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му, а то не е и „преграждащо развитието на делото”. С ГПК /ДВ, бр.50/2007г./ исковото производство отново е уредено като триинстанционно. Касационният контрол на въззивните решения обаче макар да е инстанционен, е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т.нар. предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, в което се проверява наличието условията на чл.280 ГПК. С постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не допуска касационно обжалване, ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Оттук и определението не прегражда развитието на делото, а е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна, съгласно Р. № 4/16.06.2009г. Изводът за необжалваемост на определението по чл.288 ГПК се подкрепя и от разпоредбата на чл.296 ГПК, визираща влизане в сила на решенията. Разпоредбите на т.2 и т.3 разграничават хипотезите на влизане в сила на въззивното решение: – когато срещу него е подадена касационна жалба, но производството по нея е прекратено и когато не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.288 ГПК, респ. касационната жалба не е уважена. Разграничението при двете хипотези е предвидената обжалваемост на определението за прекратяване /от влизането му в сила/ в първата хипотеза, докато при втората недопускането до разглеждане като основание за влизане в сила на въззивното решение е равнопоставено с неуважаването на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба на А. В. Д. от [населено място] срещу определение № 429 от 07.07.2016 г. по гр.д № 1815/2016 г. на ВКС, I г.о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: