Определение №237 от 3.5.2018 по гр. дело №3911/3911 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр. София, 03.05.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3911/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 881 от 06.06.2017 г., постановено по в. гр. д. № 805/2017 г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение № 563 от 15.02.2017 г. по гр. д. № 7809/16 г. на Варненския районен съд, е отхвърлил предявения от касатора иск по чл. 76 ЗС за защита на владението върху недвижим имот ПИ с идентификатор № 10135.3513.1913 по КККР на [населено място]
Ответникът по касационната жалба П. Н. Д. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК – в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., приложима с оглед датата на подаване на касационната жалба – 17.07.2017 г., не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС не са сред изключенията, посочени в чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. В случая производството по предявения иск с правно основание чл. 76 ЗС е двуинстанционно. По аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК въззивните решения по искове по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС подлежат на касационно обжалване в зависимост от цената на иска, тъй като с тях се защитава владението като фактическо състояние, а не правото на собственост или друго вещно право. Размерът на цената на иска по чл. 76 ЗС съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК е една четвърт от размера по т. 2, т. е. от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. Видно от приложеното по делото удостоверение данъчната оценка на процесния имот е в размер на 11 661,20 лева, поради което цената на предявения иск е 2915, 30 лв. /1/4 от нея/, т. е. под минимума от 5 000 лева по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:
О с т а в я без разглеждане касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 881 от 06.06.2017 г., постановено по в. гр. д. № 805/2017 г. на Варненския окръжен съд, втори състав.
П р е к р а т я в а производството по гр. дело № 3911/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, II г.о.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на касатора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар