2
определение по гр.д.№ 1053 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
[населено място], 16.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 1053 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Й. Н., Т. М. Н. и Недко М. Н. срещу решение № 607 от 13.05.2010 г. по в.гр.д.№ 2047 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 2534 от 24.07.2009 г. по гр.д. № 611 от 2007 г. на Варненския районен съд и делото е върнато на същия за разглеждане на иска, с който съдът е бил сезиран.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на решението се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че решението било постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: длъжен ли е съдът да реши спора на посоченото от ищеца правно основание или сам следва да определи това основание с оглед фактическите твърдения на ищеца и допустимо ли е да се изменя иска пред първата инстанция. Като практика на съдилищата, на която решението противоречало, са представени: решение № 86 от 19.12.1975 г. по гр.д.№ 74 от 1975 г. на ОСГК на ВС, решение № 300 от 13.03.2003 г. по гр.д.№ 205 от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 482 от 30.06.1987 г. по гр.д.№ 353 от 1987 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 612 от 17.10.1995 г. по гр.д.№ 390 от 1995 г. на 5-членен състав на ВС и решение № 1539 от 04.10.1995 г. по гр.д. № 1429 от 1995 г. на ВС, Четвърто г.о. Освен това, касаторите считат, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците по жалбата и ищци по делото С. А. Й., С. А. Ж. и Р. С. М. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за обезсилване на решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че с исковата молба и с уточнението към нея от 23.04.2007 г. ищците са предявили иск с правно основание чл.109 от ЗС за осигуряване достъп до общите части на сградата чрез възстановяване на първоначалното фактическо положение, а именно чрез предаване на ключ за вратата, водеща към подпокривното пространство или евентуално чрез премахване на тази врата, а в противоречие с това първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на това подпокривно пространство.
Това решение не противоречи на посочената от касаторите практика на съдилищата по въпроса кой определя правното основание на предявения иск- ищецът или съдът. Както в обжалваното решение, така и в практиката на съдилищата е прието, че в исковата молба ищецът излага твърденията си и предявява искането си към съда, а съдът е този който въз основа на тези твърдения определя правната квалификация на предявения иск. Няма противоречие и по въпроса кога е допустимо изменение на иска пред първата инстанция- когато ищецът се позовава на нови твърдения или когато изменя петитума на иска. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай по поставените от касаторите правни въпроси има многобройна съдебна практика, от постановяването на която не са настъпили такива промени в законодателството или в обществените отношения, които да налагат промяната на тази практика.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Ж. Й. Н., Т. М. Н. и Недко М. Н. срещу решение № 607 от 13.05.2010 г. по в.гр.д.№ 2047 от 2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.