2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 242
гр. С. ,17.03.2011г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 1346 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Й. Л., К. Р. Л., Р. К. Л. и К. К. Л. са обжалвали въззивното решение на К. окръжен съд от 29.04.2010г. по гр.д. № 29.04.2010 г. по гр.д. № 767/2009 г. по чл.33 ал.2 ЗС.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В изложението за допускане на касационното обжалване е посочено, че в нарушение на съдебната практика на ВКС – решение № 581 от 19.03.1991г. по гр.д.№ 1891/1990г. на ВС, ІІ г.о. и решение № 2877 от 30.06.1980г. по гр.д.№ 1280/1980г. на ВС, І г.о съдът е приел искът за допустим, въпреки, че с влязлото в сила решение между същите страни по гр.д.№ 793/2007г. искът за 1/6 ид.ч. от имота, на който ищците твърдят , че са съсобственици с ответниците и това им дава право да изкупят другите 5/6 ид.ч. е отхвърлен.
Въпросът за наличието на съсобственост върху имота, за който се провежда искът по чл.33 ЗС е свързан с материалноправната легитимация на ищеца и поради това не засяга допустимостта на производството, както се поддържа от касаторите, а обуславя неоснователност на предявения иск, следователно доводите за противоречие със съдебната практика следва да се отнесат към задължението на съда да зачете последиците на влязлото в сила решение между същите страни, формирани по решение, което е обуславящо за разглеждания спор.
С оглед основанието, на което се позовават касаторите в изложението за допускане на касационното обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК и във връзка с разясненията, дадени в т. 2 на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК следва да се съпостави налице ли е разрешаване на един и същ правен въпрос в обжалваното решение и в другите, посочени от касатора решения на отделни състави на ВС.
В обжалваното решение К. окръжен съд е приел, че ищците притежават 1/6 от имота по наследствено правоприемство на основание чл. 5 ал.1 и чл.9 ал.1 ЗН като съпруга и низходящи на Р. Й. С. , починал през 2004г. , който пък от своя страна е наследил от баща си Й. Г. С., починал през 1996г. 1/6 ид.ч. от спорния имот, наред с преживялата го съпруга В. К. С. и дъщеря му В. Й. Л.. Съдът изрично е обсъдил доводите на ответниците, сега касатори В. Й. Л., К. Р. Л., Р. К. Л. и К. К. Л. за пределите на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на К. окръжен съд по гр.д.№ 793/2007г като е посочил, че с него е оставено в сила, а не е отменено както твърдят те решението на Районния съд[населено място] по гр.д.№ 827/2005г. в частта, в която е признато, че ищците са собственици на 1/6 ид.ч. от имота като наследници на Р. С.. Първоинстанционното решение е отменено от окръжния съд само в частта, в която е прогласена относителна недействителност на договора, сключен с нот.акт № 108/2004г. Следователно изводът, че ищците притежават 1/6 от имота съответства на диспозитивите на двете решения по приложеното дело, както и на съдебната практика, че влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в страната. /решение № 987 от 22.XI.1990 г. по гр. д. № 1030/90 г., на ВС, I г. о. Решение № 109 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4727/2007 г., IV г. о./. В цитираното от касаторите решение решение № 2877 от 30.06.1980г. по гр.д.№ 1280/1980г. на ВС, І г.о е прието, че влязлото в сила решение, с което е разрешен спорът досежно основанието на иска (правопораждащите факти), има силата на присъдено нещо в случаите, когато се завежда друго дело за имуществени и неимуществени вреди или екцес във връзка с първоинстанционното увреждане , точно това е приел въззивния съд и в обжалваното решение и е зачел последиците на решението по иска за собственост , което се явява обуславящо за иска по чл.33 ал.2 ЗС. Второто решение, на което се позовават касаторите № 581 от 19.03.1991 г. по гр. д. № 1821/90 г., ВС ІІ г. о. е разгледан неотносим случай за недопустимост районен съд да обсъжда законосъобразността на влязло в сила решение на друг районен съд и да го обявява за нищожно, като постановено в нарушение на закона
С оглед на изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на К. окръжен съд от 29.04.2010г. по гр.д. № 29.04.2010 г. по гр.д. № 767/2009 г. , с което е уважен иска по чл.33 ал.2 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: