О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 09.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова
гр. дело № 3132/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Р. М., [населено място], срещу въззивно решение от 28.03.2017г. по гр. дело № 9294/2015г. на Софийския градски съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди наличието основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК /ред.до ДВ, бр.86/2017г./ за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставени са следните въпроси : 1.Приложима ли е т.нар.конверсия в хипотезата на незаконно извършено преустройство на апартамент, в която незаконното преустройство има за последица както двете реални части да не отговарят на изискването за самостоятелни жилища, така и целият апартамент да не отговаря на изискванията; 2. При правна невъзможност за обособяване на реално определената част от недвижим имот, може ли да се придобие по давност ид.ч. от апартамент; 3.Дали презумпцията по чл.69 ЗС се отнася и за владелец, който е установил владение върху идеална част от имот, без да заявява права на собственост върху останалата част и трябва ли в този случай да докаже, че е отблъснал владението на собственика на другата идеална част; 4.Може ли да се придобие по давност недвижим имот, ако е налице пречка, свързана с определянето на вещта като самостоятелно жилище /по тези въпроси се сочи противоречие с ТР №3/2014г., ОСГК, както и с решения на ВКС – № 215/2016г. по гр.д.№1543/2014г. Іг.о., №191/2011г. по гр.д.№ 776/2010г., І г.о. и № 599/2010г. по гр.д.№ 766/2009г., І г.о./; 5. При противоречие между свидетелските показания и писмените доказателства може ли съдът избирателно да цитира свидетелски показания без да ги съпостави с писмените доказателства; 6.Следва ли да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите като се посочи защо се дава вяра на показанията на някои от тях, а на други не, при положение, че документите установяват магазин и лекарски кабинет, а свидетелите говорят за апартамент при установяване на фактическата власт /противоречие с решение №176/2011г. по гр.д.№ 759/2010г., ІІ г.о./; 7. Дали докато е съществувала строителна ограда и пропусквателен режим, въведен от трето на спора лице –строител, е налице манифестиране намерение за своене на вещта, съответно дали владението е било явно, спокойно и необезпокоявано /противоречие с решения №117/2011г. по гр.д.№718/2010г., І г.о. и № 264/2012г. по гр.д.№395/2012г., ІІ г.о./
Ответникът по касационната жалба Л. Г. Н. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по съображения, изложени в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение № 138/09.07.2015г. по гр.д.№633/2015г. на ВКС, Іг.о. е отменено решение от 29.10.2014г. по гр.д.№1376/2008г на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по евентуално поддържаното възражение от ответника по иска за придобиване по давност на идеална част от процесния имот в резултат на владяната от него реална част.
При новото разглеждане въззивният съд е отменил частично решението по гр.д.№22470/2006г. на СРС по отношение на иска с правно основание чл.38а ЗЖСК, предявен от С. Р. М. срещу Л. Г. Н.. Постановил е друго, с което е отхвърлил предявеният от М. срещу Н. иск с правно основание чл.38а ЗЖСК за предаване фактическата власт на реална част от апартамент №88, находящ се в [населено място], [улица]/подробно описан/ , която реална част се използва за АГ кабинет с площ 49,60кв.м. и фактически се състои от входно антре, приемна, вътрешен коридор, санитарен възел и кабинет.
Въззивният съд е констатирал, че с първоинстанционното решение ответниците [фирма] и Л. Н. са осъдени да предадат на С. М. на основание чл.38а от ЗЖСК фактическата власт върху апартамент № 88 със застроена площ от 129.25 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, преддверие, коридори и три балкона. И двамата ответници са обжалвали решението като са изложили идентичин възражения относно активната материално правна легитимация, както и оплаквания относно изводите на съда за неоснователност на направените от ответниците възражения за придобиване по давност на владяните от всеки един от тях реални части от процесния имот, предвид извършеното преустройство на същия и реалното му разделяне на две напълно обособени части. При първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция, с определение от 13.10.2014г. частично е обезсилено първоинстаонционното решение поради отказ от иска с правно основание чл.38а от ЗЖСК, предявен срещу [фирма] за предаване владението върху реална част от апартамент №88. Ищецът в качеството му на член-кооператор на ЖСК е предявил иск по чл.38а ЗЖСК за предаване владението на разпределения му с разпределителен протокол от ОС на ЖСК от 08.07.2006г. апартамент №88 с площ 129.25 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, преддверие, коридори и три балкона срещу [фирма], твърдейки, че последното се е настанило и ползвал без правно основание процесното жилище. С молба от 08.02.2007г. искът е насочен и срещу Л. Н. с твърдение, че процесният апартамент е бил преустроен, като едната част се владее от дружеството, а другата част, преустроена на акушеро-гинекологичен кабинет – от Н.. Дружеството ползвало две стаи, антре, баня и тоалетна и тераса, а Н. – две стаи, баня и тоалетна и коридор и тераса. С оглед на тези твърдения и предвид извършения отказ от иска, предмет на въззивното производство е само ползваната от ответницата реална част от процесния апартамент №88, преустроена като медицински кабинет, с площ 49.60 кв.м., състоящ се от входно антре, приемна, вътрешен коридор, санитарен възел и кабинет. Въззивният съд е приел, че съгласно чл.38а ЗЖСК всеки член на жилищностроителна кооперация може да предяви иск за изваждането на всеки, който се намира без основание в определеното му с разпределителния протокол жилище. Основателността на предявения иск с правно основание чл.38а ЗЖСК се предпоставя от установяване на следните предпоставки: 1. ищецът да е член – кооператор на ЖСК, като в съдържанието на членственото правоотношение да съществува правомощие на ищеца спрямо ЖСК да получи, след построяване на сградата, конкретен жилищен обект, индивидуализиран с разпределителен протокол; 2. този обект да е собственост на ЖСК; 3. обектът да се владее или държи от ответника; 4. липса на основание за осъществяваното от последния държание/владение. От събраните по делото доказателства и предвид очертания предмет на спора при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция с оглед дадените указания от ВКС, за безспорно установени са приети наличието на първите три предпоставки на иска по чл.38а от ЗЖСК. Ищецът е приет за член- кооператор на ЖСК „Български художник” с протокол от 27.04.2002г. и с протокол от 08.07.2006г. процесният апартамент №88 му е разпределен. ЖСК е собственик на 8500/20595 ид.ч. от УПИ I в кв. 133 по плана на [населено място], м. „К. село – Плавателен канал“, върху който е построена сградата –блок 259, а оттам и върху самата сграда, в която се намира апартамент № 88. От приетите по делото технически експертизи се установява, че процесният апартамент № 88 фактически е разделен на две части – 88А и 88Б, като липсват одобрени архитектурни проекти за разделянето и промяната във функционалното му предназначение. Площта на частта 88А, която се ползва от първоначалния ответник [фирма] е 79.65 кв.м., а площта на частта 88Б, която се ползва от Н. е 49.60 кв.м. Сумарно площта на двете части е 129.25 кв.м., отговарящи на площта на ап.88. Съгласно договор, сключен между ответницата и [фирма] от 05.10.1994г. ползваната от нея част е предвидена като магазин №88Б с площ 65.57 кв.м. Ответницата не оспорва обстоятелството, че е установила владение върху тази част от апартамента, преустроена като АКГ с твърдение, че вследствие упражняваното владение е придобила същата част по давност, считано от сключване с фирмата –строител на договор. Въззивният съд е приел, че не следва да се произнася по възражението за придобиване по давност на реалната част от имота с оглед указанията, дадени с отменителното решение на ВКС, тъй като с него е прието, че изводите за невъзможността обособена реална част от апартамента да се придобие по давност, са законосъобрзани и подкрепени от данните по делото. С оглед дадените задължителни указания е разгледал евентуално поддържаното възражение на ответницата за придобиване по давност на идеална част от процесния апартамент чрез владение върху реална такава.
По въпроса – може ли владението на реална част от жилищен имот да доведе до придобиване по давност на собствеността върху съответната идеална част от имота, въззивният съд се е позовал на задължителната за него практика ВКС, обективирана в решение № 532 ОТ 25.05.2011г. по гр.д.№ 532/2010 г. Г.К, I г.о. и решение № 599/26.07.2010 г. по гр. д. № 766/2009 г. на ВКС І г.о., с които се приема, че е възможно придобиване на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от жилищен имот щом обекта на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост. Правото на собственост при доказване на фактическия състав на придобивната давност се придобива в обем на съотношението между реално владяната част и целия имот. Въззивният съд е изложил съображения, че придобивната давност като оригинерен способ за придобиване право на собственост предполага упражняване на чуждите правомощия на собственост /владение, ползване и разпореждане във фактически аспект/ от страна на едно лице, което не е собственик в рамките на период от 10 години. Като елемент от придобивната давност упражняваното владение трябва да е спокойно (да не е установено с насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин), постоянно (упражняването му няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период по-дълъг от шест месеца), като се съобразява презумпцията на чл.83 ЗС) и несъмнено (няма съмнение, че владелецът държи са себе си). В хипотезата на завладяване на чужд имот, практиката не изисква уведомяването на собственика за намерението за своене на имота (владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика), а единствено владението да отговаря на описаните по-горе характеристики. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (т.нар.завладяване), то според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно и непрекъснато. След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч. и изслушаните показания на разпитаните по делото свидетели, е прието за установено, че след сключване на писмения договор от 05.10.1994 г. за строителство и продажба на магазин № 88 Б и след завършване на грубия строеж на блока в края на 1994г., ответницата е установила фактическа власт с намерение за своене върху процесната реална част от апартамента като е организирала извършването на довършителни работи в него, възложила изготвяне на проект за преустройството, поставила е рекламна табела с работно време и е приемала пациенти, плащала разноски за поддръжка на общи части. Не е имало проблем с достъпа до сградата или кабинета. Владението на заеманата от нея реална част от процесния апартамент /наред с установяването в другата част на апартамента на [фирма]/, е било трайно, явно и непрекъснато до привличането й като ответник по делото. Изводите си, че ответницата е установила фактическа власт с намерение за своене още в края на 1994г., въззивният съд е изградил след анализ на свидетелските показания като е приел, че са резултат на преки и непосредствени впечатления, последователни са, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Ценени са в съвкупност с останалите доказателства по делото и техническите експертизи. Прието е, че няма пречка да се установи владение и върху имот, който не е въведен в експлоатация. Разпоредбата на чл.177 ЗУТ забранява ползването на обекта, но не и неговото поддържане, ремонт, подобряване и опазване от разруха. Тези действия характеризират осъществяването на фактическа власт, даже и да не се осъществява пряко ползване по предназначение. За недоказано е прието твърдението на ищеца, че владението до 1998г. било скрито, поради наличието на ограда и охрана от страна на фирмата –строител „Б.“, тъй като единствено в показанията на свидетеля Ж. се съдържат такива данни, които не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, вкл. от показанията на останалите свидетели. В допълнение е посочено, че фактическата власт на едно лице върху недвижим имот може да бъде определена като скрита само ако това лице извършва действия, имащи за цел прикриване факта на владението от друго лице, претендиращо самостоятелни права върху същия имот. В случая по делото не е установено ответницата да е предприела подобни действия спрямо ЖСК. Дори и да се приеме наличието на такава ограда,тя е поставена от строителя и обстоятелството, че върху отделните обекти в сградата се осъществява фактическа власт от лица, които нямат качеството член-кооператори е било известно на ЖСК и същата е разполагала с възможност да отблъсне владението им. Не е установено ответницата да е извършвала действия, имащи за цел прикриване факта на владението от претендиращите самостоятелни права върху същия имот. Обратното, извършването на довършителни работи в обекта, преустройството му, ползването му като медицински кабинет с възможност за свободен достъп на външни лица и осигуряването на самостоятелен вход за директен достъп извън стълбищната клетка на блока, сочат намерението на ответницата да свои имота като осъществяваното владение е било явно. След като владяната реална част не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост, следва да се приложи института на правната конверсия /призната с посочената задължителната практика на ВКС/, като се приеме, че ответницата е придобила идеална част от процесния апартамент в обем на съотношението между реално владяната част и целия имот. Доколкото основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право – в случая Н. владее частта от процесния апартамент в обема на притежаваните от нея идеални части от собствеността на имота, то предявеният срещу нея иск по чл.38а ЗЖСК е неоснователен.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посочените материалноправни въпроси /1-4/ не могат да обусловят допускане на касационно обжалване в сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. По тях не е налице противоречие с приложените решения на ВКС. Следва да се има предвид, че производството пред въззивния съд се е развило след отменително решение на ВКС и дадени указания по реда на чл.293 ГПК, които са съобразени от въззивния съд по реда на чл.294 ГПК. Първият и вторият въпроси не са решени в противоречие с посочените от касатора и цитирани от въззивния съд решения на ВКС, които са и задължителни за него, тъй като са постановени по реда на чл.290 ГПК. Решения № 215/2016г. по гр.д.№1543/2014г. Іг.о., №191/2011г. по гр.д.№ 776/2010г., І г.о. и № 599/2010г. по гр.д.№ 766/2009г., І г.о. приемат възможността да се придобие идеална част от жилище, съответстваща на владяната реална част чрез прилагане „института на правната конверсия”. В решение №215/2016г. по гр.д.№1543/2014г, състав на І г.о. приема, че този институт намира израз във възможността владението на реална несамостоятелна част от един имот да доведе до придобиване по давност на съответната идеална част от имота. Не е налице и соченото противоречие с ТР№3/2014г., ОСГК по така формулираните въпрос №1 за приложимостта на конверсията при незаконно извършено преустройство и №4 за възможността да се придобие по давност недвижим имот, ако е налице пречка, свързана с определянето на вещта като самостоятелно жилище. С цитираното ТР се приема, че ако към момента на сключване на сделката реално определените части от недвижим имот, не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията на устройствения закон, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот е налице, когато при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част. Въззивният съд е приел, че ответницата е владяла определена реална част от апартамента /наред с първоначалния ответник, който е владял останалата реална част/ и е приложил конверсия съобразно цитираните решения на ВКС. Затова и цитираното ТР е неотносимо. Поставеният въпрос №3 е неотносим. Касаторът го формулира при фактическа обстановка, различна от възприетатта в обжалваното решение. Въззивният съд не е приел, че е установено владение върху идеални части от имота с оглед отблъскване владението на останалите идеални части на собственика, а че е установено владение върху реална част от имота. Самият ищец първоначално е твърдял, че [фирма] владее целия имот, а впоследствие с конституирането на втория ответник – Н., е въвел твърдение, че апартаментът се владее от двамата в рамките на реално обособени части. И двамата ответници са твърдяли придобивна давност по отношение на владяните от тях реални части, които общо представляват площта на целия апартамент, т.е. наличие на съвладение. Следва да се има предвид и това, че по въпрос №3 касаторът не сочи конкретна практика на ВКС, на която решението да противоречи. Посочените касаят правната конверсия и са съобразени от въззивния съд. Процесуалноправните въпроси – №5 и №6 също не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Въззивният съд е направил анализ на всички относими към спора доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях е мотивирал изводите си за това, кои правнорелевантни факти счита за установени и кои не. Посочил е кои свидетелски показания кредитира и защо – като резултат на преки и непосредствени впечатления, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Ценени са в съвкупност с останалите доказателства по делото и техническите експертизи. Соченото от касатора удостоверение за регистрация на лечебно заведение е прието за неотносимо, доколкото няма отношение към установяването на фактическата власт от страна на Н.. С оглед изложеното, не може да се приеме, че е налице противоречие с приложеното решение №176/2011г. по гр.д.№759/2010г. на ВКС, касаещо въпроса за преценката на свидетелските показания във връзка с останалите доказателства и обстоятелства по делото. Последният въпрос от изложението относно твърдяната скритост на владението също не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че е недоказано твърдението на ищеца, че фактическата власт не е упражнявана явно и собственикът на имота /ЖСК/, както и член-кооператорите не са имали възможност да узнаят за това владение. Съобразена е и трайната съдебна практика, относно това, че владението не може да бъде съмнително, че може да се упражнява скрито по отношение на този, на когото се противопоставя – в случая на ищеца и на ЖСК. Владението няма действие спрямо лицето по отношение, на което съществува скритостта. Недопустимо е да се черпят права докато този, на когото се противопоставят, не може да се защитава. В този смисъл е и приетото в посоченото от касатора решение №117/2011г. по гр.д.№718/2010г., І г.о. В случая обаче въззивният съд е приел за установена различна фактическа обстановка – обстоятелството, че върху отделните обекти в сградата се осъществява фактическа власт от лица, които нямат качеството член-кооператори е било известно на ЖСК и същата е разполагала с възможност да отблъсне владението им. Не е установено ответницата да е извършвала действия, имащи за цел прикриване факта на владението от претендиращите самостоятелни права върху същия имот. Тя е извършвала довършителни работи и преустройства в обекта, ползвала го като медицински кабинет с възможност за свободен достъп на външни лица и осигурен самостоятелен вход за директен достъп извън стълбищната клетка на блока.
Изложеното по-горе и наличието на константна съдебна практика води до неоснователност на искането за допускане касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Касаторът не е и развил релевантни доводи за прилагане на това основание а именно, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Останалите доводи в изложението са за необоснованост на обжалваното решение и третират фактически въпроси, които не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението, тъй като представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и данни за направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.03.2017г. по гр. дело № 9294/2015г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: