Определение №247 от 9.5.2018 по гр. дело №3432/3432 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 247

С., 09.05.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.02.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3432/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№6080/22.06.2017г.,подадена от Х. И. А.,И. З. У.,И. В. У. и И. В. И.,чрез пълномощника им адвокат Ю. М., против решение №172/15.05.2017г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№166/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №436/29.12.2016г. по гр.д.№864/2016г. по описа на Районен съд-Димитровград-за прогласяване нищожността на Договор за доброволна делба на земеделски земи,сключен на 08.02.2016г. с Акт №60,т.№ І,рег.№526,нот.дело №51/2016г. по описа на нотариус Р. В.,рег.№398 по описа на нотариалната камара на РБ и се допуска извършването на съдебна делба между М. Л. А.,Х. И. А.,И. В. У.,И. В. И.,И. З. У.,Д. Т. Т. и Т. Т. Т.,на описаните в решението съсобствени недвижим имоти-земеделски земи,при посочените в същото квоти.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивнното решение е неправилно и незаконосъборазно,постановено в противоречие с материалния закон,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба М. Л. А.,чрез пълномощника си адвокат М. К.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,като претендира разноски за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по делото не е спорно,а и от представеното удостоверение за наследници №52/01.08.2016г.,издадено от кметство [населено място],общ.Д.,се установява,че страните са законни наследници на В. Д. У.-поч. на 08.10.1965г.,като с решение №11-27/18.05.1998г. на ОСЗ,гр.Д. на наследниците на В. Д. У. са възстановени,съгласно план за земеразделяне в землището на [населено място] описанитге в същото земеделски земи-седем броя ниви,както и не се спори,че част от наследниците на В. Д. У. с Договор за доброволна делба от 08.2016г.,без участието на ищцата М. Л. А.,си поделили процесните земеделски земи.Съдът е посочил,че спорния въпрос е дали е изтекла в полза на ответниците Х. А.,И. У.,И. У. и И. И. придобивна давност по отношение на процесните имоти,като в тежест на последните е да установят всички елементи от фактическия състав на това придобивно основание.След обсъждане на събраните по делото доказателства-писмени и гласни такива,съдът е приел,че фактът,че ответниците като наследници на В. У. са предоставили замеделските земи за обработване в кооперацията и са получавали рента за това,не е от естеството да обоснове извод,че те са упражнявали фактическата власт върху идеалните части на ищцата с намерение да придобиването им по давност,тъй като договор за аренда може да се сключи и само с някои от съсобствениците на земеделската земя.Съдът е стигнал до извода,че по делото липсват данни,че намерението за своене на чуждите идеални части е демонстрирано пред ищцата и нейната наследодателка ясно и категорично с отричане на техните права върху съсобствената вещ.По отношение на установителния иск за нищожност на договора за доброволна делба от 08.02.2016г.,сключен между Х. А.,Т. Т.,И. У.,И. И. и И. У.,съдът е посочил,че делбата е извършена без участието на наследницата М. А.,като съгласно член 75,ал.2 ЗН,когато делбата е извършена без участието на някои от съделителите,тя е изцяло нищожна.Съдът е приел,че с оглед на допуснатия порок този договор за доброволна делба се явява сключен в противоречие със закона и правилно първоинстанционният съд е прогласил неговата нищожност.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 ГПК/в редакцията му до изм. с ДВ чр.86/27.10.2017г.,във вр. с параграф 74 ЗИД ГПК/,като се посочва какво е прието от въззивния съд ,във връзка с упражняването на фактическата власт върху имота от ответниците,чрез предоставянето му за обработване в кооперация,и се навеждат доводи,че крайните изводи на съда в тази връзка не са съобразени с писмените и гласни доказателства по делото.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и съдържанието на изложението по член 284,ал.3 ГПК,в последното се правят изключително и само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,като в подкрепа се цитира задъжителна практика на ВКС,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността на обжалвания съдебен акт,ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответницата по касационната жалба М. Л. А., следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящото касационно производство,в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложение към отговора договор за правна защита и съдействие от 17.07.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №172/15.05.2017г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№166/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Х. И. А.,И. З. У.,И. В. У. и И. В. И. да заплатят на М. Л. А. сумата от 500 лева/петстотин лева/,разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар