О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
гр. София, 20.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3272/13г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 181 от 31.01.2013г., постановено по гр.д.№ 3160/12г. на Софийския апелативен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 7318 от 29.12.11г. по гр.д.№ 5138/08г. на Софийския градски съд, І г.о., 7 с-в, с което е признато за установено по отношение на Столична община, че [фирма] е собственик на трети етаж от административна сграда, състояща се от 14 стаи и два санитарни възела, с обща застроена площ от 290 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] е осъдил ответника да предаде владението върху имота на ищеца на основание чл.108 ЗС.
По делото е установено, че ищцовото дружество е образувано като ЕАД с общинско имущество с решение на Столичния общински съвет (СОС) от 18.05.1998г. чрез сливане на три дружества, като процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на едното от тях и е включен в капитала на новообразуваното дружество, респ. заведен в баланса му към 15.10.01г. През 2002г. същото е трансформирано в АД след сключване на договор за продажба на пакет от акции в размер на 75% от капитала му на [фирма]. На 15.10.2001г. СОС е взел решение за отписване на процесния имот от списъка на дълготрайните материални активи, включени в баланса на БКС [фирма], без да се променя съдебно регистрирания капитал, а за сметка на резервите на производствена база – терен със сградите в него.
Предявеният иск е приет за основателен по съображения, че към момента на взимане на решението от 15.10.01г. процесният имот е бил собственост на ищеца, поради което Столична община не е могла да се разпорежда с него от свое име и за своя сметка като собственик на капитала, поради което това нейно разпореждане няма действие по отношение на действителния собственик. Прието е също, че отписването на имота от активите на дружеството не може да се разглежда като частично връщане на вноската на Столична община в капитала на дружеството, респ. че то не представлява способ за намаляване капитала на дружеството, тъй като в Търговския закон не е предвидена такава възможност. Изложени са и съображения, че не е допустимо отписването на имота да бъде компенсирано за сметка на фонд “Резервен”, който е собственост на дружеството, а не на Столична община, поради което тя не може да покрие задължението си за вноски със средства от него, както и че средствата по този фонд могат да се използват само за предвидените в чл.246, ал.3 и ал.4 ТЗ случаи.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса могла ли е Столична община, действайки чрез СОС и в качеството си на едноличен собственик на капитала на общинското дружество [фирма], да се разпореди валидно с процесния недвижим имот, като го извади от списъка на ДМА на общинското дружество и да го предостави в собственост на Столична община. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по въпроса за характера на решението за отписване на процесния имот от дълготрайните материални активи на дружеството, предвид наличието на смесен фактически състав и какъв е редът за атакуването му, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска и претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не е налице релевираното основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.2 разяснения първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В случая касаторът се позовава на противоречие между обжалваното решение и решение от 27.05.10г.по гр.д.№ 61/10г. на Русенския окръжен съд, постановено по реда на гл.ХХІ ГПК, вр. с 25 от Закона за търговския регистър, каквото обаче не е налице, тъй като разгледаната хипотеза с това решение е била друга – поискано е вписване на намаляване капитала на търговско дружество със стойността на непарична вноска – недвижими имоти, които преди това са били продадени и са престанали да бъдат част от неговото имущество. Освен това посоченото решение е подлежало на обжалване и липсват данни да е влязло в сила.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване би съществувало, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго (срв. дадените с ТР № 1/09, т.4 ОСГТК разяснения).
В случая тези предпоставки по отношение на първия поставен въпрос липсват, доколкото не е налице непълнота или неяснота на правната уредба и съществува съдебна практика, на част от която въззивният съд се е позовал и която не се налага да бъде променяна. По вторият поставен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне и същият не обуславя изхода на спора, пори този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
С оглед на казаното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 181 от 31.01.2013г., постановено по гр.д.№ 3160/12г. на Софийския апелативен съд.
О с ъ ж д а Столична община, [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: