О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№251
С., 14.06.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 1588 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Р. В. и М. М. В., чрез адвокат Р. Н., срещу въззивно решение № 2006/02.12.2015г., постановено по гр.д. № 2643/2015г. на Окръжен съд-Варна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се обосновава искане за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Поставя се следният правен въпрос, конкретизиран съгласно разясненията на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС : допустимо ли е в производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция да постанови спиране на основание чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК, ако след приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция е постановено решение за отмяна на друго съдебно решение, имащо значение за изхода на делото и може ли да направи това и в производството по чл. 290 ГПК.
Ответниците по касация не подават отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 2831/25.06.2015г. по гр.д. № 1463/2015г. на Районен съд – Варна, с което е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС като ответниците В. Р. В. и М. М. В. са осъдени да предадат на Н. Д. К. и Н. И. К. владението на процесния имот – къща, находяща се в [населено място], В. област. В. съд е приел, че възраженията на ответниците срещу придобивното основание на праводателя на ищците са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 12010/2010г. на Районен съд – Варна, потвърдено с решение № 2598/09.12.2013г. по гр.д. 2742/2013г. на Окръжен съд – Варна. С последното са отхвърлени следните искове, предявени от ответниците в настоящото производство В. и М. В. срещу С. С. : за прогласяване нищожността на основание чл.26,ал.1 пр.1 вр. чл.152 ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, за унищожаване на основание чл.29, ал.2, вр.чл.27, пр.3 ЗЗД на договор за покупко-продажба от 23.03.2009г. по нотариален акт № 49/2009г., с който В. прехвърлят процесния имот на С. В. С. /прехвърлил го впоследствие на Н. Д. К. и Н. И. К./, както и обусловения положителен установителен иск за собственост, предявен от В. и М. В. срещу Н. К. и Н. К.. В. съд е счел исковата претенция за основателна като е зачел силата на пресъдено нещо на съдебното решение по приключилото производство между същите страни с предмет правото на собственост върху същия имот и е приемел, че ответниците фактически владеят имота.
Повдигнатият правен въпрос не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение на соченото основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съобразно ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Този въпрос следва да е включен в предмета на спора пред въззивния съд и да е от значение за изхода по конкретното дело. Той трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда. Въпросът определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос по конкретното дело от въззивното решение и от сочените от касатора факти и обстоятелства в жалбата. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат посочените допълнителни основания за това по чл.280,ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В разглеждания случай поставеният правен въпрос е изцяло свързан с правомощията на касационната инстанция при разглеждане на делото и не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение в производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на касационните жалби. Посоченият от касатора въпрос не е включен в предмета на спора пред въззивния съд и не е обусловил или подготвил изхода по делото. Той касае правомощията на касационната инстанция да спре производството по образуваното пред нея дело поради соченото от касатора наличие на отменено по реда на чл.303 ГПК влязло в сила съдебно решение, което е зачетено от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. В допълнение следва да се отбележи, че отмяната на такова съдебно решение би могла да има значение с оглед евентуално производство по чл. 303 и следващите ГПК.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2006/02.12.2015г., постановено по в.гр.д. № 2643/2015г. по описа на Окръжен съд-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: