О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 20.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.03.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 182/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от П. А. Ш.,чрез пълномощника му адвокат Ю. А.,против решение от 27.10.2011г. на Софийски градски съд,ГК ІV Б състав,постановено по гр.д.№12712/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 28.05.2010г. на Софийски районен съд,76 състав,в частта с която е отхвърлен предявения от П. А. Ш. срещу В. В. М.,иск за допускане на делба по отношение на зимнично помещение,с площ 19 кв.м,от южната страна на старата постройка,построена в УПИ ХІІ-453 в кв.22 по плана на София,местн.”П. –Б.”,на тавански /мансарден/ етаж на двуетажната масивна жилищна сграда,построена в гореописания УПИ,на гараж,със застроена площ от 24кв.м,представляващ част от приземния/партерен/етаж на двуетажната масивна жилищна сграда,построена в гореописания УПИ,както и на правото на надстрояване и пристрояване ,съгласно виза №94-П-19/27.03.2008г. на двуетажна масивна жилищна сграда,построено в същия УПИ.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/
„моля да приемете следното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.3 от ГПК:
Основното ни оплакване в касационната жалба се свежда до превратно тълкуване на двете съдебни инстанции на безспорно установеното фактическо обстоятелство-че недопуснатите до съдебна делба таван,мазе,гараж и право на строеж на страните по делото,бивши съпрузи,представляват годни за делба обекти-като самостоятелни вещи и вещни права,тъй като първите две не са общи части по естеството си,а по общи части по предназначение,преустроени-касателно тавана и мазето,в самостоятелни и обособени отделни помещения,а гаражът е реално съществуващ-както по арх. проект,така и изграден като гараж до датата на раздялата на бившите съпрузи.”
Наред с това се твърди от касатора,че/цитирам/:
„са налице законни поводи,предвидени в член 280 ал.1,т.1 и т.2 за допускане на касационно обжалване,тъй като се позовавам на противоречие с практиката на ВКС,както и за съществен материално-правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата в РБ.
1.Недопускането до делба на вещното право на строеж от въззивната и първа съдебна инстанции,представлява съществен материалноправен въпрос,разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС-Тълк.решение №33/19.04.1971г. на ОСГК,според което е допустима съдебна делба на вещно право на строеж.
2.Недопускането до делба на общи части по предназначение/таван и мазе/,както и проектирания и изграден в изпълнение на проекта гараж от двуетажната жилищна сграда,първия етаж от която е СИО на съделителите,представлява съществен материалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.”
Като в подкрепа на посочено в т.2 са цитирани и приложени решения на ВС и ВКС,постановени по реда на отменения ГПК, и решение на Добрички окръжен съд,за което няма данни дали е влязло в законна сила.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че съгласно представените по делото доказателства,във връзка с извършено строителство от 1991г.- и от 1993г.,изхождащи от Община „В.” и ТОА”В.”-Инспекция по контрола на незаконно строителство,се установява че на място е изпълнено зимнично складово помещение,достъпът до което се осъществява през основната стълбищна клетка с обикновена врата,поради което се налага извода,че няма изграден гараж,както се поддържа в исковата молба.Съдът е посочил,че за да се допусне делба на една вещ е необходимо да се установи,че тя съществува към момента на допускане на делбата и че към този момент е съсобствена между страните,което не се установява по делото по отношение на описания гараж.Съдът е приел,че е недопустима делба между страните и на таванския етаж,който съгласно основното заключение на СТЕ,представлява подпокривно пространство,а не отделни помещения,като същото се отнася и до зимничното помещение.Освен това,съдът е посочил,че съделителите са участници в групов строеж,по силата на договор за групов стоеж от 27.11.1981г.,заедно с трето лице В. М.,комуто е учредено право на стоеж на изграждане на жилище върху съществуваща едноетажна жилищна сграда,като страните и съконтрагента по този договор за групов строеж не са извършили разпределение,чрез което на всеки жилищен обект ще се разпредели принадлежащо избено и таванско помещение,последното представляващо подпокривно пространство.По отношение на правото на пристрояване и надстрояване,съдът е стигнал до извода,с оглед установеното по делото,че не е налице учредяване на ограничено вещно право,носители на което да са съделителите,които са собственици на земята,което да бъде допуснато до делба.
Преди всичко в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът е длъжен да посочи точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил решаващата воля на съда.Видно от цитираното по-горе изложение на касатора,в т.1 и т.2 от същото,липсва така формулиран правен въпрос,а само се правят оплаквания от постановеното във възивното решение по недопускане на делба на посочените в същото вещи и вещни права,което противоречало според касатора на цитираната съдебна практика.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил изводите на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.10.2011г. на Софийски градски съд,ГК,ІV Б състав,постановено по гр.д.№12712/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: