О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№257
гр. София, 11.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2388/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 25 от 17.02.2014г., постановено по гр.д.№ 974/12г. на Великотърновския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 26 от 22.06.12г. по гр.д.№ 3057/10г. на Горнооряховския районен съд, с което е допусната съдебна делба между В. Ц. К. с квота 9/18 ид.части, К. Х. Д.-С. с квота 4/18 ид.части, Т. Х. Д. с квота 4/18 ид.части и С. А. Д. с квота 1/18 ид.част на земеделски имоти /три ниви, овощна градина и ливада/, находящи се в землището на [населено място].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесните имоти е възстановено по реда на ЗСПЗЗ през 1998г. на наследниците на И. Н. К.. Същият е починал през 1960г. и е оставил за свои наследници по закон преките си низходящи К. Д., В. Б. и Д. К.. В. Б. е починала през 1992г. и е оставила за наследник своя син Т. Б., починал през 2003г., без да остави низходящи или възходящи наследници. Такива наследници не е оставил и починалия през 2004г. син Д. К.. К. Д. е починала през 1994г. и е оставила за свои наследници по закон децата си Е. К. и Х. Д., който е починал през 1996г. и е оставил за свои наследници ответниците по делото /низходящи и съпруга/. През 2008 г. Е. К. се е разпоредила с притежаваната от нея ? ид.част от имотите в полза на двете си деца В. К. и К. Ц., като през 2010г. последната е дарила своята идеална част от тях на брат си.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че между страните е налице съсобственост по отношение на процесните имоти при посочените права. Д. на жалбоподателя, че ответниците имат по- малки права, тъй като не са приели наследството на Д. К. е приет за неоснователен по съображения, че наследството е прието по реда на чл.49, ал.2 ЗН чрез подаване на молба за възстановяване на собствеността и участие в друго дело за делба на процесните имоти, приключило с отхвърлянето на иска, предявен от Е. К. и че разпоредбата на чл.57 ЗН се прилага по отношение на новооткрито наследство по смисъла на чл.91а ЗН, когато наследникът на бившия собственик е починал преди възстановяване на собствеността, т.е. преди да има възможност да го приеме, респ. че всички наследници на починало преди възстановяване на собствеността лице наследяват по силата на т.н. наследствена трансмисия и имат права, каквито техния наследодател би имал, ако беше жив при възстановяването.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1.за приложното поле на чл.57 ЗН в различни правни казуси; 2.какви трябва да са конклудентните действия, извършени от наследника за да се приеме за доказано, че е приел наследството, оставено от наследодателя му и 3. доколко участието в съдебно производство за делба, постановеното решение по което е отменено, може да се приема като за приемане на наследството, при положение, че приемането на наследството е задължителна предпоставка за успешното участие в делото за делба.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на обжалваното въззивно решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 задължителни разяснения материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС би могъл единствено да уточни поставения правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба, нито може да допусне касационно обжалване по въпроси, различни от поставените.
В случая първият поставен въпрос е твърде общо формулиран и не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Освен това във връзка с него жалбоподателят се позовава на противоречие с незадължителна практика на ВС и ВКС /Р № 3340 по гр.д. № 1610/78г. и Р № 57 по гр.д.№ 683/03г./, която не е приложена към изложението, а постановеното по реда на чл.290 ГПК Р № 184 по гр.д.№ 2599/08г. на ІV г.о. се отнася до приложението на чл.30, ал.2 ЗН и с него липсва противоречие, още повече, че и самият касатор не сочи в какво се изразява то.
Вторият въпрос също не е решен в противоречие с ППВС № 4/64г., т.14, с която е прието, че приемането на наследството може да стане и мълчаливо, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството, тъй като съдът не е взел друго становище по него, а съгласно установената практика на ВКС самите действия на наследника могат да бъдат най-различни и се преценяват във всеки конкретен случай.
По отношение на последния въпрос не са изложени никакви съображения за обосноваване на значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.4 разяснения и в случая тези предпоставки не са налице. Освен това този въпрос не обуславя изхода на спора, тъй като приемането на наследството не е ограничено със срок и по делото ответниците не са възразили на твърденията в исковата молба, че притежават общо ? ид.част от процесните имоти и са поискали да им бъде определена именно такава квота, с което действие недвусмислено са изразили воля за приемане на наследството според практиката на ВКС.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Независимо от изхода на спора разноски в полза на ответниците по жалбата не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 25 от 17.02.2014г., постановено по гр.д.№ 974/12г. на Великотърновския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: