Определение №271 от 16.6.2014 по гр. дело №3344/3344 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№271

С., 16.06.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3344 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. И. чрез пълномощника му адвокат С. Ц. против решение № 610 от 26.02.2014 г., постановено по гр.д. № 1311 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 766 от 30.07.2013 г. по гр.д. № 3397/2012 г. на Районен съд-Велико Търново за отхвърляне на предявения от Ц. Д. И. против [община], Областен управител Г. и Министерство на правосъдието иск по чл.53, ал.2 вр. с ал.1, т.1 З. за приемане за установено, че западната и част от северната граници на поземлен имот с пл. № 1177 преминават по линиите, посочени в мотивирано предложение Скица-проект за изменение на регулационния план за УПИ ІV-1177, кв.46 по ПУП на [населено място] и липсата на тази граница съставлява непълнота на плана на [населено място], като се приеме за установено по отношение на ответниците, че частта от имота с площ от 187.5 кв.м., заключваща се между западната граница на УПИ ІV-177 и твърдяната от Ц. Д. И. кадастрална граница на имот пл. № 1177 с имот пл. № 1174, кв.46 по плана на [населено място] е била негова собственост към момента на заснемане на кадастралната основа и одобряване на кадастралната карта на [населено място].
[община] и Областен управител на област Г. са подали писмен отговор, в който оспорват жалбата по същество, но не изразяват становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Министерство на правосъдието не е подало писмен отговор.
Искът е основан на следните твърдения: ищецът е собственик на УПИ ІV-1177 с площ 375,00 кв. м., отреден за пл. № 1177, целият с площ от 762,5 кв.м. към 1962 г. и на още 187.5 кв. м. от пл. № 1177, които са били включени в площта на съседния УПИ V – 1174, кв. 46 по ПУП на [населено място], одобрен със Заповед № РД-02-1495/15.09.1986 г. на председателя на ИК на ОНС [населено място]; площта на придаваемото място от 187.5 кв. м. не е била заснета по предходните планове, нито по действащия план през 1962 г., нито с одобрения през 1986 г. план, нито при одобряване на кадастралната карта на [населено място] със Заповед РД-18-21/12.05.2010 г. на Изпълнителния директор на А., въпреки че към последната дата отчуждителното действие на плана върху процесните 187.5 кв. м. е било отпаднало и е било налице основанието за заснемане на тази площ в кадастралната карта; площта на дворище пл. № 1177, от кв. 46 по ПУП на [населено място] /бивш пл. № 898, собственост на неговия наследодател Д. И. Д./ преди приемането на плана на града от 1958 г. е била 702,5 кв. м., като със заплащане от баща му на придаваеми по плана 60 кв. м. към неговия имот /Протокол от 12.06.1962 г. на Общ.НС Т./, площта на ПИ № 1177 е станала 762,5 кв. м., от които са извършвани неколкократни отчуждавания за мероприятия по плана на [населено място], а именно: с Протокол от 20.04.1962 г. на [община] са отчуждени и оценени 200,00 кв. м. за блоково строителство на ДИП „А. С.”, с Протокол от 12.06.1962 г. – 195,00 кв. м., предвидени за разширение на улици, като обезщетение за второто отчуждение е вписано, че към имота на Д. Д. се предава празно общинско място от стара улица и част от имоти, пл. № 900 и 901 – 195 кв. м., при което кадастралната карта на процесния имот, на запад, не е била нанесена от общината по тогава действащия план на града; по плана на [населено място], одобрен 1986 г. отреденият за имот 1177 парцел ІV, кв.46 има площ 375 кв.м. или след приспадането отчуждените 200 кв. м. от общата площ на имота от 762,5 кв. м., остава разлика от 187.50 кв. м., която разлика е попаднала в съседния УПИ V-1174, кв.46 по ПУП на града, като придаваема, който УПИ е размер от 1240 кв. м., от които собствено място 788 кв. м. и неуредени придаваеми по регулация 452 кв. м., сред които са и процесните 187.50 кв. м., чието точно местоположение се установява и от мотивирано предложение Скица – проект за изменение на регулационния план за УПИ ІV–1177 на правоспособен проектант инж. Л., с посочени точни координати; планът на [населено място] в тази му част не е бил приложен по смисъла на § 22 от ДР на ЗУТ, а придаваемите части от 187.50 кв.м. попадат в случаите на § 6 ПР ЗУТ, тъй като държавата, собственик на имота с придаваема част не се е възползвала от правото си да иска оценка и да му заплати обезщетение за придаваемата част, поради ткоето съгласно § 8, ал. 1 ПР ЗУТ, след изтичане на срока по § 6, ал. 2 и 4, отчуждителното действие на влезлия в сила, но не приложен дворищнорегулационен план за заемане на придадената част от поземления имот, негова собственост към пл. № 1174, е прекратено по силата на закона.
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на УПИ ІV-1177 кв.46 по ПУП на [населено място] по наследство от Д. И. Д.. Приел е, че разпитаните свидетели не установяват релевантни към спора факти, тъй като излагат впечатленията си отпреди 50 г. за имотните граници на процесния имот, както и че към него е придадена част от имота на И. К. Ч., но не знаят колко квадратни метра.
Обсъдено е експертното заключение и е прието, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не се установява, проследявайки статута на процесния имот по всички действали във времето планове, от имота на Ц. И. да са отчуждавани части, които да са придадени към недвижим имот, представляващ УПИ V – 1174, кв. 46 от ПУП на [населено място]. Съгласно експертното заключение действителното местоположение на границата между ПИ с идентификатор 73403.501.1177, собственост на ищеца и ПИ с идентификатор 73403.501.1174 е отразено правилно в кадастралната карта на [населено място], а е установено, че действително в кадастралната карта на имота на ищеца е налице непълнота, тъй като в контура му не е включена цялата площ, придадена с Оценителен протокол от 12.06.1961 г., но тази част попада в Поземлен имот с идентификатор 73403.501.1178, което не е предмет на делото.
В. решение е постановено по жалба на Ц. Д. И., в който са изложени доводи, че неправилно първоинстанционният съдът не е анализирал доказателствата в тяхната съвкупност и е мотивирал извода си за неоснователност и недоказаност на иска само със заключението на съдебно-техническата експертиза, без да обсъди относимите към делото други доказателства-скици, протоколи и др., т.е. неправилно съдът не е достигнал въз основа на доказателствата до три категорични извода: че имот пл.№ 848 е бил собственост на Д. Д., баща на ищеца, за който имот е бил отреден парцел ІХ-898, кв.46 по плана от 1958 г.; че незастроена част от 195 кв.м. от този имот през м.юни 1962 г. е била отчуждена за разширение на улица като за обезщетяване собственикът е получил „празно общинско място от стара улица и част от имоти пл. № 900 и 901 с площ 195 кв.м.“, на която площ автоматично е станал собственик и че дадената като обезщетение общинска земя се предава към парцел ІХ-898, кв.46, собственост на Д. Д..
В. съд е приел, че фактическата обстановка е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях, поради което и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд и е препратил към тях относно неоснователността и недоказаността на предявения иск.
Разгледани са направените във въззивната жалба оплаквания и са счетени за неоснователни, като е прието, че първоинстанционният съд е обсъдил и анализирал всички събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност и въз основа на тях е достигнал до правилни правни изводи. Видно от решението е, че същото не се базира само на приетата съдебно-техническа експертиза, а са обсъдени и другите доказателства по делото. За неоснователно е счетено и оплакването, че съдът не е достигнал до посочените в жалбата три категорични извода, тъй като въз основа на доказателствата съдът е достигнал именно до посочените изводи, а именно: че имот пл.№ 898 е бил собственост на Д. Д., баща на ищеца, за който имот е бил отреден парцел ІХ-898 по плана от 1958 г.; че незастроена част от 195 кв.м. от този имот през м.юни 1962 г. е била отчуждена за разширение на улица като за обезщетяване собственикът е получил „празно общинско място от стара улица и част от имоти пл. № 900 и 901 с площ 195 кв.м.“, на която площ същият е станал собственик и че дадената като обезщетение общинска земя се предава към парцел ІХ-898, собственост на Д.. Счетено е, че тези установени факти обаче не водят до основателност на предявения иск. Освен изложените за това от първата инстанция доводи, въззивният съд е добавил и че въз основа на твърденията в исковата молба и заключението на СТЕ, дворищно-регулационният план в сегашният му вид е влязъл в сила. Същият е приложен по смисъла на чл.33 З. /в ред.към приемането му/ вр.чл.178 и чл.179 от същия закон. Изтичането през 1978 г. на петгодишната давност за получаване на обезщетение води до прилагане на дворищно-регулационния план. С това окончателно ищецът губи права върху спорните по делото части съгласно ТР № 3/ 1993г. на ОСГК на ВС. Доводите, базирани на § 6 и § 8 от ЗУТ са неоснователни, тъй като текстовете имат предвид влезли в сила, но неприложени регулационни планове, а в случая дворищно-регулационният план е приложен още през 1978 г.
К. счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване с цел проверка допустимостта му, като твърди, че съдът се е произнесъл по непредявено основание, излагайки съображения, че дворищно-регулационния план в сегашния му вид е влязъл в сила и че изтичането през 1978 г. на петгодишната давност за получаване на обезщетение води до прилагане на дворищно-регулацонния план, с което ищецът губи права върху спорните по делото части и не е изложил никакви мотиви по предмета на делото, с което е допуснал изменение на иска и вместо за установяване на вярната кадастрална граница на недвижимия имот на ищеца, де е произнесъл за изменение на плана и за получаване на обезщетение за отчуждени от имота части.
Доводите са неоснователни. Основното съображение на въззивния съд за отхвърляне на иска е, че границата между двата процесни имота е заснета правилно, а допуснатата непълнота в кадастралната карта касае границата с друг имот /ПИ 73403.501.1178/, който не е предмет на делото, като по отношение на този извод е налице препращане към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. Допълнително изложените съображения са във връзка с позоваването от страна на ищеца в исковата молба на отпадане отчуждителното действие на дворищната регулация по силата на § 8 ПР ЗУТ, т.е. касае се до произнасяне по въведено в исковата молба основание на иска, поради което не са налице основания за допускане на касацонно обжалване с оглед преценка допустимостта на въззивното решение.
К. се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решение № 341 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 263/2010 г., ВКС, ІІ г.о., според което дворищнорегулационният план има отчуждително действие по отношение на придадените по регулация към съседни имоти части, но това действие е условно и прехвърля само голата собственоста; едва със заплащането и завземането на придадените честа по съответния ред приключва процеса по прилагането на регулацията и тя е стабилизирана; тогава планът се счита за приложен и създадените с него граници следа да се считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален и регулационен план съгласно чл.33, ал.3 във вр. с ал.1 и ал.2 З. /отм./; съответно, ако до изработването на следващ регулационен план регулацията не е приложена, то отчуждителното действие на плана се прекратява и съществащите стари имотни граници следва да послужат за основа при изработване на новия план, както и на противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т.д. № 3/2010 г., ОСГК на ВКС, според което с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал.1 ПЗ ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се прекратява автоматично.
Посочената практика на ВКС може да бъде отнесена само към допълнително изложените от въззивния съд съображения, че отпадане отчуждителното действие на дворищна регулация съгласно § 8 ПР ЗУТ е относимо само към неприложени дворищнорегулационни планове. Същата обаче е неотносима към основния мотив за отхвърляне на иска, а именно, че допусната непълнота в кадастралната карта не касае границата между имота на ищеца и този на ответниците, а границата с друг имот, който не е предмет на спора, а по отношение на този извод не са формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение на Окръжен съд-Велико Търново.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 610 от 26.02.2014 г., постановено по гр.д. № 1311 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Велико Търново.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар