О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
гр. София, 17.03..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1264/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. В. от гр. В. срещу въззивно решение № 892 от 22.06.09г., постановено по гр.д. № 761/09г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение от 11.02.09г., постановено по гр.д. № 8546/07г. на Варненския районен съд и вместо него е признал за установено, че К. М. К. и А. К. З. са собственици по наследство и реституция на недвижим имот с площ от 840 кв.м., находящ се в землището на с. О., Варненска област, съставляващ имот пл. № 158 по КП ”П” и е осъдил ответниците Е. Г. В. и Ц. Г. В. да им предадат владението върху имота на основание чл.108 ЗС.
По делото е установено, че преди обобществяването на земята процесният имот е бил собственост на наследодателите на ищците в първоинстанционното производство и че с решение № 9* от 27.07.1993г. на ПК- А. им е възстановено правото на собственост върху него (същият е част от нива с площ от 30, 160 дка). През 1978г. на ответницата Е е било предоставено право на ползване върху имота (върху 600 кв.м.) по реда на ПМС № 76/63г. като на 28.06.06г. същата е заплатила определената с протокол от 14.06.06г., а с нот.акт № 98/06г. е продала ? ид.част от имота на ответника Ц. П. тези фактически данни въззивният съд е приел, че решението на поземлената комисия легитимира ищците като собственици на процесния имот, доколкото към момента на издаването му законът не е изисквал то да е придружено със скица и за територията да бъде изработен кадастрален план, като и че и че ответницата Е не е могла да го придобие по реда на § 4а и 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като по делото липсват данни към 01.03.1991г. в имота да е била изградена сграда, пригодна за постоянно или сезонно обитаване, както и че имотът се намира на 17 км. от гр. В., който е с над 300 000 жители.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, както и че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси – дали възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва с решение, което има конститутивно действие само тогава, когато то се издава въз основа на надлежно одобрен поземлен план; допустимо ли е да се предявява осъдителен иск при липсата на решение с конститутивно действие, което да е придружено със скица на имота от надлежно одобрен поземлен план при влязъл в сила план за новообразуваните имоти, ако правото на собственост на ползувателя не е било оспорено по реда на § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по § 35 от ЗИД на ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.97/98г.); добросъвестен владелец ли е платилият цената на земята ползвател, от кой момент започва да тече в негова полза придобивна давност и с кои действия тази давност се прекъсва, които са от значение за точното приложение на закона.
Ответниците по жалбата К. К. и А. З. считат че същата не следва да се допуска до разглеждане, а ответницата Е е изразила обратното становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай касаторът не е посочил конкретните обуславящи изхода на делото въпроси, които в представената от него незадължителна практика на ВС и ВКС са решени по друг начин, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на първото релевирано основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК (основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК би било налице, когато е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, респ. на ВС), без да се разглеждат допълнителните основания за това. Независимо от казаното, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че противоречие между обжалваното и представеното от касатора решение № 24 от 01.02.99г. по гр.д. № 1912/97г. на ВКС (в същото е прието, че искът по чл.108 ЗС е преждевременно предявен, ако към решението на поземлената комисия по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ липсва заверена скица към имота) не е налице, тъй като то се отнася за имот в строителните граници на населеното място, респ. за имот включен в кадастралния план, а настоящият случай не такъв. Същото се отнася и за решение № 1* по гр.д. № 1107/06г. на ВКС, в което е възприето същото становище, тъй като от него не може да се установи решението на поземлената комисия кога е постановено, т.е. при действието на кои разпоредби. Липсва противоречие и с решение № 2* по гр.д. № 3461/60г. на ВС, вкоето са посочени трите предпоставки за уважаване на иск по чл.108 ЗС, тъй като въззивният съд е приел, че те в случая са налице.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай във връзка с това основание за допускане на касационно обжалване никакви доводи не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че и то не е налице.
С оглед изложеното подадената от Ц. Г. В. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата К. К. и А. З. сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 400 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 892 от 22.06.09г., постановено по гр.д. № 761/09г. на Варненския окръжен съд.
О с ъ ж д а Ц. Г. В. от гр. В. да заплати на К. М. К. и А. К. З. от гр. В. сумата 400 лв./четиристотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: