О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София,26.01..2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 2258 по описа за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Е. Н. М. от с. К., община Д. против разпореждането от 12.11.2008 год. по гр. д. № 905/2007 год. на Д. окръжен съд, с което е върната касационната й жалба против въззивното решение от 8.07.2008 год. по същото дело.
Частната жалба е подадена от легитимно лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Въззивният съд е констатирал, че подадената от настоящата жалбоподателка касационна жалба против въззивното решение е нередовна, поради липсата на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, каквато констатация е направил и касационният съд, върнал делото за отстраняване на тази нередовност. С разпореждане от 28.10.2008 год., което е второ такова за отстраняване на нередовностите, въззивният съд отново подробно е указал на жалбоподателката да отстрани констатираните нередовности в жалбата й. Тъй като в дадения срок тези указания отново не са изпълнени, с обжалваното разпореждане върнал касационната жалба, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Разпореждането е правилно и следва да се остави в сила.
Действително, жалбоподателката, чрез пълномощника й, е подала т. н. “касационна жалба” с дата 7.11.2008 год., съгласно повторно дадените й указания за отстраняване на нередовноститите, но както правилно е заключил въззивният съд, това не е сторено. В същата не е формулиран нито съществения процесуалноправен въпрос, нито материалноправният такъв, по който въззивният съд в обжалваното решение се е произнесъл, за да се направи преценка доколко е налице поддържаното противоречие с приложената съдебна практика. В тежест на касатора е да обоснове наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, като мотивира същите, което не е налице в случая. Представянето на решения на съдилищата по спорове по КТ не означава изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, без жалбоподателката да изложи кой въпрос, и то съществен такъв за изхода на спора, поддържа да е решен в противоречие с практиката или да е решаван противоречиво от съдилищата в приложените решения, за да може касационният съд да прецени допустимо ли е касационното обжалване на въззивното решение, по реда на чл. 288 ГПК.
Като е върнал касационната жалба поради неотстраняване в срок допуснатите нередовности, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.
Поради изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 12.11.2008 год. по гр. д. № 905/2007 год. на Д. окръжен съд, с което е върната касационнната жалба на Е. Н. М., подадена чрез пълномощника й адвокат А, против въззивното решение по същото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: