Определение №292 от 30.7.2010 по ч.пр. дело №1010/1010 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
№ 292
 
София 30.07.  2010 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно заседание   на деветнадесети май, две хиляди и десета година, в състав:
 
 
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ  
                                             ЧЛЕНОВЕ:   ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                                     
                                                                ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                          
при участието на секретаря Т.Кьосева                      
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 896/2009г.
                          Производството е  по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Ш., град С., чрез пълномощника и адвокат К, срещу въззивно решение №333/18.03.2009г. по гр. дело № 2596/2007 г. на Варненския окръжен съд.
С определение от 13.01.2010г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса за наличието на вещно правен ефект при ПНИ в хипотезата на чл.28 ПП ЗСПЗЗ и §4з, ал.2 и ПЗР ЗСПЗЗ и възможността да възникне съсобственост между бившите ползуватели и реституирани собственици на имот, включен в ПНИ.
В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация не изразяват становище.
След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение № 2644/06.08.2007г. по гр.д. №4841/2004г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС от К. К. К., Т. К. В., М. Д. А., Р. Н. Б. , Н. Н. И., К. Д. К., Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Д. Т. А. , Ж. Т. А., Ф. Т. П. и С. Т. И. срещу Т. П. И., П. Г. И. и М. Г. И.. В тази част производството по делото е прекратено и решението е влязло в сила.
В останалата част, с която е отхвърлен предявеният от К. К. К., Т. К. В., М. Д. А., Р. Н. Б. , Н. Н. И., К. Д. К., Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Д. Т. А. , Ж. Т. А., Ф. Т. П. и С. Т. И. срещу М. И. Ш. и С. Т. К. за предаване владението на 253/853 кв.м. ид.ч. от имот пл. № 515 от КП на местността „Т” от 1987г. с обща площ 853 кв.м., решението е отменено. По реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./ М. И. Ш. и С. Т. К. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на К. К. К., Т. К. В., М. Д. А. и Р. Н. Б. , Н. Н. И., К. Д. К., Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Д. Т. А. , Ж. Т. А., Ф. Т. П. и С. Т. И. владението на 253/853 кв.м. ид.ч. от имот пл. № 515 от КП на местността „Т” от 1987г. с площ 853 кв.м. при граници : имоти № №* и път, обозначен на л.31 от делото в жълт цвят.
Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като наследници на К. К. , поч.1969г., който е бил признат за собственик с нот.акт № 168/1941г. на имот с площ 7 дка в м.”М”. С решение № 518/1998г. на ПК- В. е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху имот- нива с площ 8,162 дка, находящ се в землището на В. , м.”М”, представляващ имот №10941 по КП – 1956г., който попада в терен по §4 и обхваща няколко имота, един от които е № 515 по КП на м.”Т” с площ 853 кв.м. Налице е идентичност между принадлежащия на наследодателя на ищците имот по нот.акт № 168/1941г. и имот №515 по КП-1956г. По отношение на ответниците въззивният съд е приел, че на техния праводател е предоставено право на ползване върху имот – 0.8 дка в м.”М”. Имотът до размер от 600 кв.м. е заплатен от него съгласно оценителен протокол и е съставен констативен нотариален акт №182/1994г. за собственост на 600 кв.м. ид.ч. от имот, целият с площ 800 кв.м. – лозе, находящо се в м.”М”, съставляващо парцел **** 515, кв.13 по проектоплана на вилна зона „Т”. Предоставеното право на ползване върху имот с площ 800 кв.м. впоследствие е трансформирано в право на собственост до размер от 600 кв.м. след изпълнение процедурата по пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ. Права върху останалата част за разликата над 600 кв.м. до реалната площ на имота, който е обозначен като ПИ № 515 с площ 853 кв.м., не са придобити от ответниците по реда на §4а, нито по реда на §4з,ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ, респективно не са прехвърлени с разпоредителните сделки през 1999г. Ответниците владеят 600/853 кв.м. идеални части от реална част с площ 853 кв.м. от имот № 515 по КП „Т” и за 253/853 ид.ч. от имот № 5* искът по чл.108 ЗС е основателен. Ищците не са обжалвали въззивното решение, в частта, с която е отхвърлен искът им за 600/853 ид.ч.
По делото е било установено, че на ищците е възстановено правото на собственост върху процесната нива от 8,162 дка, находяща се в терен по §4 на „В”, „М” – имот № 1* от КП от 1956г., в който попада имот пл. № 515 с площ 853 кв.м. Приетите по делото технически експертизи са установили наличие на помощен план на м.”Т”, в който предоставеният за ползване на ответниците имот е ПИ 515. В исковата молба ищците са посочили, че не е налице влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Такъв план не е конкретно посочен и от техническата експертиза, нито пък същата е идентифицирала имота по ПНИ. С оглед обстоятелството, че решението е обжалвано само от ответната страна и при така очертаните рамки на касационната жалба, следва да се приеме, че не стои за обсъждане като предмет на спора въпросът за наличие на трансформация правото на ползване на праводателите на ответниците в право на собственост върху имот от 600 кв.м. -600/853 кв.м. ид.ч. от ПИ 515 по КП 1956 с площ 853 кв.м. и такава трансформация е налице. Остава спорен въпросът относно процесните 253 кв.м. За тях по делото не е установено дали попадат в така описания стар имот ПИ 515 и как са ситуирани по ПНИ – С. разпоредбата на чл.28, ал.6 ППЗСПЗЗ с ПНИ на всеки правоимащ по §4а и 4б в съответствие с изискванията на §4з ПЗР ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения. Имотите запазват границите си и размерите, когато площта им не надвишава 600 кв.м., съответно 1000 кв.м. и имат осигурен достъп до улица или път. Съгласно ал.7 разликата над посочените като допустима площ кв.м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв.м. Разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. По делото е неизяснено дали е налице влязъл в сила ПНИ, как е заснет имотът предмет на трансформираното право на ползване и имотът, възстановен на ищците, както и с каква площ са отразени тези имоти. С ПНИ се осъществява индивидуализацията на недвижимия имот, върху който е възстановено правото на собственост, или върху който ползувателят е придобил собствеността, тъй като той определя границите на новообразувания имот. В ЗСПЗЗ не е регламентирана възможност за възникване на съсобственост между реституиран бивш собственик на недвижим имот и ползувател на част от този имот, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост при условията на §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ. В този смисъл е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 52/16.02.2010г. по гр.д. №648/2009г. на ВКС, ІІ г.о., по въпроса за правното значение на влезлия в сила ПНИ при спор за собственост между реституиран собственик и ползувател и съответно възниква ли съсобственост между тях, ако в ПНИ спорният имот е отразен с площ по-голяма от изкупената по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Приетото с това решение становище намира приложение в разглеждания случай по релевантния правен въпрос.
Изложеното налага извод за касиране на обжалваното решение в обжалваната част по отношение на ответниците М. И. Ш. и С. Т. К. по арг. на чл.271,ал.3 ГПК. С оглед необходимостта от извършване на съдопроизводствени действия делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да изясни посочените по-горе въпроси относно статута на имота по ПНИ и с каква площ е регулиран с назначаване на техническа експертиза. С оглед установянатето на на посочените данни следва да се направи правен извод за основателността на иска в обжалваната част.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯ въззивно решение №333/18.03.2009г. по гр. дело № 2596/2007 г. на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която М. И. Ш. и С. Т. К. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на К. К. К., Т. К. В., М. Д. А. и Р. Н. Б. , Н. Н. И., К. Д. К., Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Д. Т. А. , Ж. Т. А., Ф. Т. П. и С. Т. И. владението на 253/853 кв.м. ид.ч. от имот пл. № 515 от КП на местността „Т” от 1987г. с площ 853 кв.м. при граници : имоти № №* и път, обозначен на л.31 от делото в жълт цвят.
Връща делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.
В останалата част решението е влязло в сила.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар