О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр. София, 07.10. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2458/2008г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 459 от 31.03.08г., постановено по гр.д. № 633/07г. на Старозагорския окръжен съд е оставено в сила решение № 163 от 20.12.05г. по гр.д. № 2589/04г. на Старозагорския районен съд, 3 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. С. С. и И. С. И. против Д. Т. Г. и И. ка Ж. Г. за признаване за установено, че ищците са собственици на бивше лозе от 500 кв.м., сега новообразуван имот № 85, кад.район 258 по плана на новообразуваните имоти на гр. С. от 2003г. В решението е прието, че с решение на поземлената комисия от 1993г. на ищците в първоинстанционното производство е възстановено правото на собственост върху лозе от 1 дка в м.”Б” и че впоследствие ответникът Д. Г. е придобил част от този имот с площ от 500 кв.м. съгласно § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. На същия е било предоставено право на ползване върху имота по ПМС № 11/1982г., същият е построил преди 01.03. 91г. сграда в имота е и заплатил стойността му на 30.09.94г. съгласно оценителния протокол като се е снабдил и с нот. акт за собственост №/95г. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от И. И. ов и Н. С. с оплаквания за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос – за правилното прилагане на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и дали ищците са активно легитимирани да предявят установителния иск за собственост съдебният акт е постановен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 289 от 06.03.01г. по гр.д. № 1530/00г. на ВКС, ІV г.о, решение № 1* от 04.11.03г. по гр.д. № 1483/02г. на ВКС, ІV г.о., решение № 122 от 17.03.06г. по гр.д. № 2436/04г. на ВКС, ІVа г.о. и решение № 857 от 02.08.07г. по гр.д. № 913/06г. на ВКС, ІVб г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочените по-горе въпроси са съществени, но даденото в обжалвания съдебен акт разрешение не е в противоречие с утвърдената съдебна практика. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, израз на която са приложените към касационната жалба решения № 289 от 06.03.01г. по гр.д. № 1530/00г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 122 от 17.03.06г. по гр.д. № 2436/04г. на ВКС, ІVа г.о., съгласно която при разрешаване на гражданскоправен спор за собственост на имот – възстановена земеделска земя, съдът не е обвързан от решението на поземлената комисия или на административния съд по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската земя в реални граници и че в това производство ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, ако самият той не такива права към същия имот. В съответствие с дадените в отменителното решение № 857 от 02.08.07г. по гр.д. № 913/06г. на ВКС, ІVб г.о. указания въззивният съд е приел, че ищците имат нужната легитимация за воденето на иска (в този смисъл е и представеното в допълнение Р № 395 от 19.03.00г. по гр.д № 1570/00г. на ВКС, ІV г.о.) и е изследвал въпроса дали са били спазени изискванията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиването на процесния имот от ответниците. Въззивното решение не е в противоречие и с цитираното решение № 1* от 04.11.03г. по гр.д. № 1483/02г. на ВКС, ІV г.о., с което е разгледана различна хипотеза – когато земеделският имот е получен на договорно основание от ТКЗС.
С оглед изложеното подадената от Н. С. С. и И. С. И. не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице сочените в нея основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 459 от 31.03.08г., постановено по гр.д. № 633/07г. на Старозагорския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: