О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
гр. София,07.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 193/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на К. Т. К., Й. Т. П. и Р. С. Т. , чрез пълномощника им адвокат Ст. С. , против въззивното определение от 6.02.2009 год. по ч. гр. д. № 2751/2008 год. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила определението от 8.12.2008 год. по гр. д. № 9871/2007 год. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по предявените от жалбоподателите отрицателни установителни искове за собственост.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и делото се върне на районния съд за продължаване процесуалните действия по разглеждане на исковете.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В изпълнение на указанията на въззивния съд, след връщане на делото от касационната инстанция за отстраняване нередовности в жалбата, жалбоподателите са представили изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, с оглед представената съдебна практика. Считат, че процесуалноправния въпрос за допустимостта на производството по предявените отрицателни установителни искове е решен от въззивния съд в противоречие на представените към изложението съдебни решения.
Въззивният съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което производството е прекратено като недопустимо, е приел, че липсва правен интерес у ищците от предявения установителен иск при твърденията им, че спорният имот е във владение на ответниците. Налице е друг по-ефективен способ за защита чрез предявяване на ревандикационен иск за решаване на възникналият спор за собственост. Изводите на съда са обосновани с уточненията, направени от ищците с допълнителни молби относно заявената форма на защита и твърдението им, че ответниците са във владение на имота. Следователно, въпросът за наличие на правен интерес от търсеното установяване, че ответниците не са собственици на спорния имот, е релевантен за извода на съда за недопустимост на производството. С оглед произнасяне по допустимостта на касационното обжалване, следва да е налице поддържаното основание за това, а именно – горният процесуалноправен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, което в случая не е установено от представените към изложението съдебни решения. Решенията на районния и окръжния съд, гр. В. не следва да се обсъждат, тъй като липсват данни същите да са влезли в сила. Освен това, както в тях, така и в представените решения на ВКС по гр. д. № 3434/2007 год. и гр. д. № 5726/2007 год., предмет на разглеждане са искове за предаване на владението, а не отрицателни установителни искове за собственост, какъвто е настоящия случай. Жалбоподателите се позовават на приетото в решение по гр. д. № 1186/13.11.2007 год. по гр. д. № 1361/2006 год. на ВКС в подкрепа на становището си за допустимост на предявения от тях иск, което не се споделя от настоящата инстанция. В цитираното решение е посочено, че „при спор за собственост е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен или осъдителен иск, при което ищецът на общо основание носи тежестта да докаже, че е собственик на спорния имот на годно правно основание. Недопустимо е доказателствената тежест да се пренася върху ответника посредством предявяване на отрицателен установителен иск срещу него и освобождаване на ищеца от необходимостта да доказва собственото си право.” В обжалваното въззивно определение е прието, че с оглед обстоятелството, че ответниците се намират във владение на спорния имот, то ищците нямат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, с оглед необходимостта от по-ефикасния способ на защита – предявяването на ревандикационния иск, което изобщо не противоречи на възприетия в цитираното решение на ВКС извод. В случая ищците, сега жалбоподатели, твърдят, че са собственици на имота на основание земеделска реституция, във възстановения им имот се намират ответниците, които им оспорват правото, поради което е налице и типичния случай за предявяване на ревандикационния иск.
Следователно, не е налице обосноваване наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното определение № 416 от 6.02.2009 год. по ч. гр. д. № 2751/2008 год. на Варненския окръжен съд, по подадената от К. Т. К., Й. Т. П. и Р. С. Т. , чрез адвокат Ст. С. , жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: