4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
С., 05.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3692/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т.2 ГПК, образувано по частна жалба на В. А. М. – от [населено място] срещу Определение № 3399 от 24.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 2586/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 45110 от 24.10.2014 г. по ч.гр.д.№13089/2014г. на Варненски районен съд, с което е оставено без уважение искането за прехвърляне по сметка на В. внесената по сметка на В. държавна такса за заповедното производство 2698 лв. Жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса: подлежи ли на връщане по чл. 4б ЗДТ внесената държавна такса по заявление по чл. 410 ГПК, което е отхвърлено поради цена на иска над 25 000 лв. В подкрепа на довода, че държавната такса е недължимо платена, сочи Опр.№105/17.02.2014 г. по ч.т.д.№ 1884/ 2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и Опр. №675/10.10.2013 г. по ч.т.д.№ 750/2012 г. на ВКС, І т.о. и поддържа, че щом няма произнасяне от съда, държавната такса подлежи на връщане. По основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК излага доводи, че няма произнасяне в съдебната практика по въпроса за връщане на държавна такса, внесена по заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, което е отхвърлено, защото цената на иска е над 25 000 лв. Обосновава, че става въпрос за грешка на заявителя, държавната такса е внесена без основание, като отхвърлителният диспозитив за отказ да се издаде заповед по чл. 410 ГПК, не се равнява на произнасяне по същество, а дори и да се приеме, че е налице такова произнасяне, производството се развива пред съд, който не е оторизиран да се произнесе, съд, който няма компетентност да издава заповед по чл.410 ГПК и независимо от този диспозитив, държавната такса е внесена без основание и подлежи на връщане. Като описва развитието на делото, жалбоподателят обосновава, че таксата е недължимо и без основание платена и иска определението да се отмени.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е отказано да се преведе по сметка на друг съд внесената в заповедното производство държавна такса, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди разпореждането, с което първоинстанционният съд, като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 411 ал. 2 т. 1 ГПК, вр. чл. 410 ал. 1 т. 1 ГПК – иска се заповед за изпълнение на сума над 25 000 лв., с последващо разпореждане е отказал да прехвърли по сметка на В. по образуваното по иск на заявителя исково производство, внесената в заповедното производство държавна такса 2 698 лв. по съображения, че не е недължимо платена. Изложил е съображения, че съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, произнесъл се е по същество на искането, което е отхвърлил, тъй като искането не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, затова държавната такса не подлежи на връщане, тъй като не е недължимо платена по см. на чл. 4б ЗДТ.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса за връщане на внесена държавна такса по образувано съдебно производство, когато искането е отхвърлено, е неоснователно. По въпроса кога държавната такса е недължимо внесена и подлежи на връщане, е създадена съдебна практика: Опр.№65/30.01.2014 г. по ч.т.д.№174/2012 г. на ВКС, ІІт.о., с което е прието, че не се дължи връщане на държавна такса, когато производството е прекратено поради просрочие на въззивната жалба;Опр.№289/28.10.2013 г. по гр.д.№6512/2013 г. на ВКС,ІV гр.о., с което е прието, че не се дължи връщане на държавната такса, когато е оттеглена касационната жалба;Опр.№126/15.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 1193/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., в което е прието, че не се дължи връщане на държавната такса, когато производството е прекратено поради недопустимост на иска; Опр.№126/15.03.2013 г.по ч.гр.д.№3057/2014 г. ВКС, ІІ т.о., в което е прието, че не следва да се връща държавната такса за предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, когато възражението е оттеглено; Опр.№366/15.05.2013 г. по ч.т.д.№627/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., в което е прието, че не подлежи на връщане държавна такса при отказ да се уважи заявление за издаване на заповед за изпълнение, в който случай съдът се произнася по същество на основателността на заявлението.
С посочената съдебна практика е изяснен въпросът за приложението на чл. 4б ЗДТ и условията за връщане на внесена държавна такса. Съгласно посочената разпоредба по искане на заинтересованата страна се връщат недължимо платените държавни такси. Внасянето на съответната държавна такса е абсолютна процусуална предпоставка за образуване на валидно исково производство, независимо от неговия изход. Таксата е дължима и в производство, приключило с прекратяване на делото и не е налице основание за връщане. На връщане подлежат само таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от плащането им, както и надвнесените такси.
Въззивното определение е постановено в съответствие с посочената съдебна практика, затова искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно. Несъстоятелен е доводът на частния жалбоподател да се прави разлика в това как е приключило производството – и при прекратено заповедно производство държавната такса не е недължимо внесена и не подлежи на връщане. Посочените от него Опр.№ 105/17.02.2014 г. по ч.т.д.№ 1884/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и Опр. № 675/10.10.2013 г. по ч.т.д. №750/2012 г. на ВКС, І т.о. са неотносими, тъй като касаят погрешно внесена държавна такса, която подлежи на връщане.
С оглед посочената съдебна практика, неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 4б ЗДТ е ясна и не се нуждае от тълкуване в смисъл, различен от вложения, по приложението й е създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №3399 от 24.11. 2014 г. по ч.гр.д.№ 2586/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: