О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 24.01.2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3115/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. С., [населено място], чрез пълномощника му адвокат М. Д., срещу въззивно решение № №49/17.02.2016г. по гр. дело № 804/2015г. на Врачанския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че то противоречи на практиката на ВКС като се сочат и прилагат решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, решение № 314/2009г. п к.н.д. №333/2009г. на НК,І н.о., ВКС, както и ТР №1/2004г. по тълк.д.№1/2004г., ОСГК и ТР№3/2013г., по тълк д. № 3/2013г.ОСГК. Уточнени от настоящия състав, въпросите в изложението касаят приложението на чл.75,ал.2 ЗН, а именно, че делба,извършена без участие на всички съсобственици е нищожна, както и по приложението на чл.537 ГПК относно легитимиращото действие на нотариалния акт и доказателствената му сила.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №144/2015г.на Районен съд-Козлодуй по гр.дело №841/2014г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. К. А. срещу В. П. С. иск с правно основание чл.108 ЗС и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на В. С., че Е. А. е собственик по наследство на 1/8 ид.част от недвижими имоти: – нива от 19,993 дка, м.”С”, представляваща имот №022015 по плана за земеразделяне на [населено място], [община], – нива от 19,993 дка, м.”С”, представляваща имот №022014 по плана за земеразделяне на [населено място], [община], образувани от разделянето на имот №22007, представляващ нива от 39,987 дка, по плана за земеразделяне. На основание чл.108 ЗС ответникът е осъден да предаде на ищцата владението на така описаните имоти. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иск за отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на договор за доброволна делба от 07.02.2007г. и на нот.акт №71/28.09.2010г.
Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че ищцата е един от законните наследници на С. Е. В., починал на 08.07.1954г. Няма спор по делото, а се установява и от приетите по делото удостоверения за наследници на В., че Г. А. А. и Ц. Д. И. не са негови наследниците. По силата на решение №40000/03.01.1995г.на ПК-Х., постановено по преписка №40768/04.03.1992г., на законните наследници на С. В. е възстановено правото на собственост върху нива от 39,986 дка, ІІІ кат. в м.”С”, представляваща имот №22007 по плана за земеразделяне на [населено място]. По силата на протокол №138М/14.11.1994г.на ПК-Х. наследниците били въведени във владение върху така описания имот. Относно възстановената собственост върху имота на 06.08.1998г. бил съставен констативен нотариален акт №129, том Х, дело №2002/1998г. На 07.02.2007г. между лицата Г. А. А. и Ц. Д. И. бил сключен договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 07.02.2007г., вписан в Служба по вписванията-К. на същата дата. Предмет на договора е имотът с номер 22006 по плана за земеразделяне на [населено място] – нива от 39,986 дка, ІІІ кат. в м.”Совата”, възстановен с решението на ПК-Х. под №40000/03.01.1995г. При сключването на договора съделителите се легитимирали като единствени законни наследници на С. Е. В. с удостоверение за наследници №211/14.11.2006г. на Кметство-с.М. и в резултат на делбата от имота били образувани два нови имота-процесните №022014 с площ 19,993 дка и имот №022015 с площ 19,993 дка. С протокол от 02.07.2008г. по н.о.х.д. №267/2008г. по описа на РС-Козлодуй е одобрено споразумение между подсдъдимите Арсенов и И. и Районна прокуратура-К., по силата на което подсъдимите са признати за виновни в умишлено извършване на престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, а именно за това, че в съучастие като съизвършители, на 07.02.2007г. в [населено място] пред нотариус съзнателно са се ползвали от неистински и с невярно съдържание документ-удостоверение за наследници №211/14.11.2006г., в което те са отразени като наследници на С. В.. Същото удостоверение за наследници е послужило при извършването на доброволна делба на поземлени имоти-земеделска земя. Впоследствие с нот.акт №32/19.02.2010г. Арсенов е продал на П. И. С. новообразувания в резултат на делбата имот №022014. С нот.акт №153/30.04.2010г. И. продал на същия купувач новообразувания в резултат на делбата имот №022015. С. продал двата имота с нот.акт №71/28.09.2010г. на настоящия ответник. Ищецът се легитимира като собственик на 1/8 ид.ч. от процесните земеделски имоти на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследство. Безспорно е установено, че ответникът осъществява владение върху имотите. Той се позовава на две самостоятелни основания, изключващи правата на ищцата- действителност и обвързваща сила на договора за доброволна делба от 07.02.2007г. и на настъпил вещно прехвърлителен ефект на сделките, извършени след делбата и на оригинерно придобивно основание по чл.79, ал.2 от ЗС, а именно осъществено добросъвестно владение по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС, което присъединил към това на праводателя. Съделители по договора за доброволна делба от 07.02.2007г., не са от кръга на наследниците на С. В.. Те не са съсобственици на имота, предмет на делбата и тя е извършена без участието на действителните наследници. Неотносима е хипотезата на чл.75, ал.2 от ЗН, защото делбата не е извършена с участието само на някои от наследниците, а между лица, които не са съсобственици. Ето защо не поражда правни последици. Вещно прехвърлителното действие настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. След като праводателят не притежава това право, то липсва вещно прехвърлителният ефект на сделката. Правата на собствениците не се засягат от нейните последици. Тъй като тази делба не е нищожна, то липсата на вещнопрехвърлително действие не следва да се установява чрез самостоятелен иск, както това е необходимо при нищожност на делбата. От друга страна, извършената от несобственици делба не подлежи и на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК. След като по силата на договора за доброволна делба не е възникнала и индивидуална собственост върху новообразуваните имоти, то последващите прехвърлителни сделки не са породили правни последици. Приобретателите по тях не са придобили право на собственост от несобственици. Неоснователно е и второто правоизключващо възражение на ответника – че е придобил собствеността върху процесните имоти по давност. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Съответно, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Кратката придобивна давност е приложима и в случаите, при които купувачът не е знаел, че праводателят му не е собственик, стига тази субективна добросъвестност да е била налице към момента на сключване на сделката. По тази причина и с оглед установеното по делото, че ответникът е придобил от несобственик, то следва да се приеме, че той разполага с възможността да се позове на кратката придобивна давност, включително и като присъедини владението на праводателя си по реда на чл.82 от ЗЗД. След анализ на събраните доказателства въззивният съд е приел за недоказано непрекъснато добросъвестно владение в продължение на 5 години до завеждане на иска, осъществено от ответника, включително и в условията на присъединяване на владението на праводателя му. Последният е установил владение върху имот №022014, считано от 19.02.2010г., а върху имот №022015, считано от 30.04.2010г., поради което дори неговото владение да бъде присъединено към това на ответника, който владее от 28.09.2010г., то изискуемият 5 годишен срок до датата на предявяване на иска -28.07.2014г. не е изтекъл. Ответникът разполага с възможност за присъединяване единствено на владението на своя праводател, но не и на владението, осъществено от съделителите А. и И.. Последните нямат качество на добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС, тъй като е установено от наказателното производство, че са знаели за разпореждатето с права, които не притежават. Владението им е било недобросъвестно.
Повдигнатите в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така, защото не са релевантни за изхода на спора. Решаващите изводи на въззивният съд са за липса на вещно превърлително действие, както на договора за доброволна делба, така и на последващите сделки с процесните имоти, поради това, че съделителите не са били съсобственици и не са могли да прехвърлят права, които не притежават, респ. последващите купувачи, в т.ч. ответникът, не са придобили право на собственост. При това положение са ирелевантни за изхода на спора въпросите, касаещи приложението на чл.75,ал.2 ЗН и посочените в тази връзка решения на ВКС. Неотносими са и въпросите по приложение разпоредбата на чл.537,ал.2 ГПК. Въззивният съд не е отказал да зачете материалната доказателствена сила на нотариалните актове и договора за доброволна делба, а в съответствие със задължителната съдебна практика, в т.ч. цитираната от касатора, е приел, че с оглед събраните доказателства е установено, че доказателствената им сила е оборена. Легитимилращите се по силата на тези актове като собственици лица не са носители на право на собственост по отношение на процесните имоти.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК, на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №49/17.02.2016г. по гр. дело № 804/2015г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: