Определение №30 от по гр. дело №4211/4211 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 30
 
 
гр. София,23.01.2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                       СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4211/08г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
            Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 367 от 29.05.08г. по в.гр.д. № 987/07г. на Пазарджишкия окръжен съд е оставено в сила решение № 113 от 23.11.04г. и решение от 10.03.05г.за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по гр.д. № 316/04г. на Пещерския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от “Л”ООД, гр. Б. против О. Б. и Н. Г. М. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на обект”А” с площ 58 кв.м. на един етаж, построена в УПИ * в кв.81 по плана на гр. Б., ведно с прилежащата земя от 58 кв.м. като неоснователен. Със същото решение въззивният съд е обезсилил решението от 23.11.04г. в частта, с която е отхвърлен иска на “Л”ООД за отмяна на договор за покупко-продажба от 30.05.01г., сключен между О и е прекратил производството по делото в тази му част като недопустимо. Съдът е приел за недоказано твърдението на ищцовото дружество, регистрирано с решение от.21.01.94г. с първоначален капитал 100% собственост на държавата, че процесната сграда, която е построена през 1967г. със средства от самооблагане на населението, е била включена в активите на държавни предприятия и по пътя на правоприемството след преобразуване и приватизация е преминала в неговия патримониум. Наред с това е прието, че доколкото не е налице отрицателната предпоставка на §7, ал.2 ПЗР на ЗМСМА, имотът като обект от общинската инфраструктура с местно значение при отделянето на общинската собственост от държавната е преминал в собственост на ответната община по силата на § 7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, която през 2001г. след проведен търг го е продала на ответника Н.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от “Л” ООД в която се релевират всички отменителни основания по чл.281 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – по приложението на § 7, ал.1, т.6 и ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. В случая първото посочено основание за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като жалбоподателят не се позовава на влезли в сила съдебни решения, в които поставеният материалноправен въпрос да е решен по различен начин (в молба от 24.07.08г. пълномощникът му изрично е заявил, че не е длъжен да се позовава на противоречива съдебна практика и да представя доказателства в подкрепа на твърдението си). Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в представените по делото съдебни решения – № 425 от 05.08.03г. по гр.д № 1364/02г., № 1* от 14.12.95г. по гр.д. № 2398/95г., № 1* от 27.10.98г. по гр.д. № 1520/95г., № 1* от 19.07.02г. по гр.д. № 1377/01г., № 1* от 01.12.05г. по гр.д. № 511/03г. на ВКС и № 156 от 28.06.01г. по гр.д. № 116/96г. на БОС, за които липсват данни от коя от страните са представени, поставеният въпрос не решен по друг начин.
Предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване също не са налице, тъй като същественият правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или когато има съдебна практика, но тя е неправилна и трябва да бъде променена. В разглеждания случай релевантни доводи в тази насока не са изложени. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване изисква произнасянето от съда по поставения въпрос да е свързано с непълноти или неясноти на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването, а в случая непълнота или неяснота на правната уредба не е налице. Наред с това по поставения материалноправен въпрос съществува константна съдебна практика и разглеждането на настоящия спор от ВКС с нищо няма да допринесе за точно прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от “Л”ООД, гр. Б. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 367 от 29.05.08г. по в.гр.д. № 987/07г. на Пазарджишкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар