О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София 24.03. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1207/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Т., с. З., област Р. , срещу въззивно решение от 19.02.2009г. по гр. дело № 4/2009г. на Разградския окръжен съд. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила е оставено без уважение искането му за събиране на доказателства – разпит на свидетели и тройна графологическа експертиза, кредитирано е заключение на експертиза, основана на документи, които не са заверени по реда на ГПК. Неправилно е прието, че не е налице основанието на чл.26,ал.1 ЗЗД при липса на декларация по ЗННД. Незаконосъобразен е изводът, че договор, който е сключен за цена по данъчната оценка, не противоречи на добрите нрави.
Ответникът по касация Ф. А. С. оспорва касационната жалба и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в писмено становище по чл.287, ал.1 ГПК. Останалите ответници по касация не са заявили становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното ппроизводство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
С обжалваното решение на Разградския окръжен съд е оставено в сила решение от 27.11.2008г. по гр.д. № 22/2008г. на Районен съд- К. , с което е отхвърлен предявеният от Г. Н. Т., Д. Г. С., М. Г. Е. и Н. Г. К. срещу Г. Х. С. и Ф. А. С. иск с правно основание чл.108 ЗС относно недвижим имот – сграда с площ 725 кв.м., построена в имот-държавна собственост, находящ се в с. З., община К., м.”К”, съставляващ парцел **** по парцеларния план на имот № 0*- С. двор по плана за земеразделяне. Въззивният съд е приел, че исковата молба се основава на твърдения, че ищецът е собственик на процесния имот, но той и съпругата му не са подавали молба за снабдяване с констативен нотариален акт №4/24.11.2003г. по обстоятелствена проверка за собственост върху имота и не са прехвърляли след това с оспорения нотариален акт №5/24.11.2003г. правото на собственост на същия имот на ответниците, поради което имотът се ползва без основание от ответниците. Прието е, че от неоспорения нотариален акт № 4/2003г., издаден по обстоятелствена проверка, е установено ищецът Т покойната му съпруга да са били собственици на имота по давност. С нотариален акт № 5/2003г. те са продали същия на ответниците – съпрузи. От доказателствата съдът е приел за недоказано твърдението за нищожност на договора за покупко-продажба, както и на нотариалното действие, тъй като е установено,че страните са се явили пред нотариуса и са изповядали сделката. Техни са положените подписи върху нотариалния акт, съгласно неоспорените графологически експертизи. Оспорването на нотариален акт №5/2003г., обективиращ покупко-продажбата, не е доказано, поради което и твърдението, че сделката е сключена при липса на съгласие на продавачите, е неоснователно. След като не е налице преюдициално твърдяната нищожност на сделката и продавачите са прехвърлили собствеността на имота на ответниците, то искът, предявен от първите на основание чл.108 ЗС е неоснователен.
Касаторът се позовава на разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, но не е развил релевантни доводи в тази насока. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК от 13.10.2009г. не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Не се излагат съображения за общо посочените хипотези на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. Сочат се основанията на чл.281,т.3 ГПК за неправилност на решението и за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, които обаче са основания за касиране на едно допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение. При липса на ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Касаторът трябва да изложи ясна формулировка на правния въпрос, който е разрешен в обжалваното решение и има значение за изхода на делото. Въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, или за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. В този смисъл са разясненията, дадени с ТР№1/2009г., ОСГТК – т.1.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството и направеното искане от ответника по касация, на последния следва да се присъдят направените разноски в размер на 100 лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от въззивно решение от 19.02.2009г. по гр. дело № 4/2009г. на Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Н. Т., с. З., област Р. , да заплати на Ф. А. С. , с. З. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 100 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.