О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 14.07. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2679/2014г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Д., чрез пълномощника и адвокат С., срещу въззивно решение №152/08.01.2014г. по гр.дело №15677/2012г. на Софийския градски съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че е налице произнасяне по правния въпрос „за делба на съсобствени недвижими имоти , за които е прието, че нямат характер на самостоятелни обекти на собственост и същите са придобити като приращения от собственика на първия етаж”. Сочи се, че решението противоречи на практиката на ВКС, изразена в решения №233/2012г. по гр.д.№195/2012г., ІІ г.о., №532/2010г. по гр.д.1459/2009г., І г.о. Сочи се и наличие на основанието на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като въпросът е решаван противоречиво от съдилищата.Представят се съдебни решения.
Ответникът по касация А. Т. Б. оспорва касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решението на Софийския градски съд е потвърдено решение № ІІ-55-127/24.08.2012г. по гр.д.№2140/2009г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. М. Д. срещу А. Т. Б. и Л. Т. И. иск за съдебна делба на пристройка към първи етаж с площ 30 кв.м. и втори етаж с площ 120 кв.м., находящи се в двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо УПИ ІІІ -1164, кв.60 по плана на София, [населено място]. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата и ответникът А. Т. са бивши съпрузи, сключили брак на 31.07.1983г., прекратен поради развод с влязло в сила решение от 21.06.1999г. С нотариален акт № 112/1981г. бащата на ответниците е учредил безвъзмездно в тяхна полза право на пристрояване и надстрояване на втори етаж в собствената му едноетажна жилищна сграда, съгласно одобрен архитектурен план. Въззивният съд е възприел заключението на техническа експертиза, съгласно която изпълненият строеж не съответства на одобрения архитектурен проект, въз основа на който е издадено строително разрешение №4262/16.09.1982г., няма запазени книжа и данни кога строежът е завършен, изграденото не представлява самостоятелен обект на собственост. Съдът е приел, че ищцата не е доказала твърденията си в исковата молба, че по време на брака и с ответника А. Т. са построени процесните обекти, съгласно учреденото преди брака в полза на ответниците право на строеж и че те са самостоятелни обекти на собственост, годни да бъдат предмет на съдебна делба.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, респ. е решаван противоречиво от съдилищата. Поставените от касатора правни въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението, тъй като както са формулирани не обуславят изхода на делото.Решаващите изводи в решението са, че не е доказано процесните имоти да са самостоятелни обекти на собственост, придобити в режим на СИО въз основа на учредено в полза на съпруга право на строеж преди брака, но осъществено по време на брака. Посочените решения на ВКС не могат да бъдат преценени като относими и обуславящи приложимост на основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Решение №233/2012г. разглежда въпрос дали може да бъде прехвърлено,респ. придобито право на собственост върху обект в жилищна сграда, който е преустроен, отговаря на строителните правила и норми, но не е издадено строително разрешение за преустройството му, както и дали е допустима делба на сграда, която е незаконна. Решение №532/2010г. приема, че ако титулярът на вещното право на строеж изгради постройка извън обема,т.е. в повече от уговореното, то не му принадлежи. Решението по гр.д.№862/2010г. на Берковския районен съд няма относимост към спора доколкото с него се приема, че сграда, представляваща незаконен строеж може да бъде предмет на съдебна делба. Решение №56/1997г. ВКС, І г.о., приема, че макар и в нарушение на одобрения архитектурен план етажите да са изградени като самостоятелни обекти на собственост, то този незаконен строеж подлежи на узаконяване и може да бъде предмет на сделка. След като решаващите изводи в обжалваното решение са за това, че процесните имоти не са самостоятелни обекти на собственост, придобити по време на брака на ищцата и първия ответник по възмезден начин, то не е налице съсобственост, основана на прекратена СИО. Ето защо посочените съдебни решения са ирелевантни за спора.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №152/08.01.2014г. по гр.дело №15677/2012г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: