Определение №308 от 30.7.2010 по ч.пр. дело №868/868 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
                                  № 308
                                     
            София  30.07.  2010 г.
 
 
            В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно   заседание  на втори юни, две хиляди и десета година в състав:
 
                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ                                    
                               ЧЛЕНОВЕ:   ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                      ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
 
при участието на секретаря Т.Кьосева
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 959/2009 г.
  Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. а. за п. – ТД НАП-гр. Варна, срещу въззивно решение от 13.04.2009г. по гр.дело № 886/2008г. на Варненския окръжен съд.
С определение от 20.11.2010г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроси относно възстановяването на собствеността върху одържавения имот само за частта, която е съществувала към момента на одържавяването, както и по прилагане разпоредбата на чл.97 ЗС с оглед ТР №1/1995г., ОСГК – т.1 и т.2 и конкретните обстоятелства и факти по делото, касаещи извършеното допълнително застрояване в имота.
Касаторите твърдят неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК.
Ответникът по касация Е. В. П., гр. В., оспорва касационната жалба.
Контролираща страна – Д. ч. м. на регионалното развитие и благоустройството, не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 471/12.02.2008г. по гр.д. № 1318/2006г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен искът на Е. В. П. против НАП-София за предаване владението на недвижим имот, представляващ част с площ 112,34 кв.м. от голям магазин, целият с площ 163,60 кв.м., която е разположена извън очертанията на жилищната сграда, находяща се в УПИ № 85, кв.І по плана на гр. В.. По реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./. Национална а. по приходите-гр. София, е осъдена да предаде на Е. В. П. владението върху собствения и на основание реституция по ЗВСОНИ и последвали дарения имот – реална част с площ от 112,34 кв.м. от магазин със застроена площ от 163,60 кв.м. като 51,16 кв.м. са разположени в партерния етаж на жилищна сграда, построена в ПИ № 85, кв.1 по плана на 7-ми м.р., гр. В., а претендираната реална част се намира извън очертанията на масивна триетажна жилищна сграда, в пристройка към основната сграда при подробно описани граници на реалната част. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата основава легитимацията си на реституция по чл.1,ал.1 ЗВСОНИ на одържавен от 04.08.1949г. по реда на ЗОЕГПНС имот, съществуващ реално до размерите, в които е отчужден. Реституцията е настъпила в полза на А. В. , която е прехвърлила впоследствие имота на ищцата с дарствено разпореждане. Към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е в патримониума на държавата. Одържавеният имот е представлявал масивна триетажна сграда с площ от 165 кв.м. и паянтова двуетажна постройка, изградена в собственото дворно място с площ 88 кв.м. Паянтовата постройка е била съборена и през 1971г. към основната сграда на един етаж с площ от 106 в.м. е изградена пристройка с обслужваща за находящия се на партера стол на Община В. цел, представляваща кухня, склад и умивалня, както и по западната граница на имота пристройка от 43 кв.м.за нуждите на стола – хладилна камера и пристройка в дъното на двора от 50 кв.м., представляващ склад на стола. Към 1992г. масивната сграда съществува в размерите, в които е била отчуждена. Пристройките следва да се разглеждат като принадлежност към главната вещ. Имотът е реституиран с увеличени размери ч. присъединяване на пристройките.
По делото е било установено, че с актове за завземане по реда на ЗОЕГПНС са отчуждени от Е. В. и К. В. по ? ид.ч. от масивна триетажна сграда с площ 165 кв.м., състояща се от два големи магазина и две малки дюкянчета, първи етаж, втори и тавански етаж, находяща се в гр. В., ул.”Д” № 17, както и застроено и незастроено място от общо 395 кв.м. В актовете е описана и двуетажна паянтова постройка в двора. В удостоверения от 1992г. на Община В. е посочено, че на основание ЗВСОНИ се възстановява собствеността на наследниците на Е. Е. В. и на К. Д. В. на по ? ид.ч. от дворното място с триетажната масивна сграда и паянтова двуетажна постройка. С нотариален акт № 166/1995г. ищцата П е получила по дарение ? ид.ч. от магазин, находящ се на партерния етаж в жилищната сграда със застроена площ 165 кв.м., заедно с 11,94% от общите части на сградата и дворното място, цялото от 395 кв.м., представляващо имот пл. №1, кв.106. С договор за доброволна делба от 06.04.2002г., Е. П. е получила в дял голям магазин, находящ се в гр. В.,ул.”Р” № 17 със застроена площ от 163,60 кв.м., състоящ се от седем търговски помещения, два тоалета с предверия, битовка, като 51,16 кв.м. от него се намират в партерния етаж на сградата, а останалите 112,34 кв.м. са разположени в дворното място на поземлен имот №85, както и малък магазин със застроена площ 9,84 кв.м., разположен непосредствено от източната страна на големия магазин в партерния етаж на жилищната сграда, при граници на двата магазина: ул.”Р”, стълбищна площадка за жилищната сграда-вх.”А”, ТДД- В. – ПИ №86, дял втори от договора за делба. През 1999г. е съставен АДС относно пристройки към сграда за складови и сервизни помещения на данъчната администрация: пристройка със застроена площ 106 кв.м., едноетажна, построена през 1971г., постройка в двора с площ 50 кв.м.,едноетажна построена през 1984г., постройка – хладилна камера с площ 43 кв.м., едноетажна, построена през 1987г. Правата върху постройките са предоставени на МФ,ТУ”Д”.
Решаващите изводи на въззивния съд, че към 1992г. пристройките следва да се разглеждат като принадлежност към главната вещ – масивната сграда, която съществува в размерите, в които е била отчуждена, а оттук и имотът е реституиран с увеличени размери ч. присъединяване на пристройките, е направен в противоречие с разясненията, дадени в ТР №1/1995г., ОСГК – т.1 и т.2, съгласно които ако при промяна във вида или предназначението на имота е било извършено пристрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отношение на тази част, която е съществувала към момента на одържавяването, а за останалата част в зависимост от положението и спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата,респективно на някое от другите лица по чл.1,ал.1 или чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, или се възстановява към възстановената част по правилото на чл.97 ЗС.
В разглеждания случай безспорно е налице реституция спрямо жилищната сграда, на партерния етаж на която са двата магазина, предмет на отчуждаването по ЗОЕГПНС. Изводите за приложимост на разпоредбата на чл.97 ЗС спрямо изградените от държавата в дворното място след събаряне на паянтовата сграда, постройки, е направен при неизяснена фактическа обстановка. С правомощията си на въззивна инстанция и съобразно т.10 на ТР№1/04.01.2001г. въззивният съд е следвало да назначи допълнителна техническа експертиза, която да даде заключение за статута на процесните пристройки към магазина на ищцата в смисъл дали представляват самостоятелни обекти на собственост, техническите възможности да се осигури достъп до тях,както и откъде е достъпът в настоящия момент, как и кога пристройките са обединени и присъединени към магазина в основната сграда на един етаж с площ от 106 в.м., от какви помещения се състои спорният имот, кога са обособени и какво функционално предназначение имат. Вещото лице трябва да изготви скица на обекта, като ситуира двата магазина по договора за доброволна делба от 2002г., единият от които е предмет на настоящия иск и да посочи кои точно постройки, описани в АДС, попадат в този спорен имот. След изясняване на релевантните факти и обстоятелства въззивният съд следва да направи съответни изводи за прилагане правилото на чл.97 ЗС съгласно разясненията, дадени с ТР 1/1995г., ОСГК.
Изложеното налага извод за касиране на обжалваното решение. С оглед необходимостта от извършване на съдопроизводствени действия делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изясни посочените по-горе въпроси с назначаване на техническа експертиза.
Мотивиран от горното и на основание чл.293,ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
Р Е Ш И :
 
 
ОТМЕНЯ въззивно решение от 13.04.2009г. по гр.дело № 886/2008г. на Варненския окръжен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ :
 
 
 
 
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *