О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
гр. София, 14.06. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4136/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. Х., [населено място], [община], област Б., чрез процесуалния му представител адвокат Д. В., срещу въззивно решение № I – 54 от 20.06.2017 г. по в. гр. д. № 1923/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правния въпрос за доказателствената сила на отразеното в емлячния регистър, в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до изм. ДВ, бр. 86/2017 г.). Касаторът поддържа неправилност на изводите на съда, че извлечението от емлячния регистър не е достатъчно доказателство за пълно и главно доказване собствеността на прекия наследодател Х. Л. върху посочените 24 дка земеделска земя. Тази земя му била дарена от общия наследодател на страните и поради това е негова изключителна собственост. Сочи противоречие на въззивното решение с решение № 245 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 291/2009 г., ВКС, II г. о.
Ответниците по касационната жалба не вземат становище по нея в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 99 от 05.07.2016 г. по гр. д. № 381/2015 г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е допусната делба между страните по делото – ищците Ф. С. Х., М. Р. Ш., У. Р. Ч., Ф. Х. Х., Ш. И. Х., А. И. Х., Ф. И. Ш., Ю. Д. Х., М. Д. Х., А. Д. С., И. Д. А., А. И. О., Ф. И. А., А. И. М., Х. Ю. И., Е. Х. Ю., Х. Х. Ю., И. Х. Ю., и ответниците А. А. Х., И. Х. Х., Ф. Х. Х. и А. Х. Ю., [населено място], на съсобствени помежду им, вследствие наследяване на общия наследодател Х. Л. Ч. /починал 1965 г./, подробно описани поземлени имоти – 8 броя ниви, възстановени по реда на ЗСПЗЗ в землището на [населено място], [община], при посочени квоти.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че производството е за съдебна делба във фазата по допускането й. Страните са наследници на общия наследодател Х. Л. Ч., починал на 12.10.1965 г., като ответниците са наследници по заместване на сина му Х. Х. Л. /починал 1979 г./, първите седем ищци са наследници по заместване на другия му син – Ш. Х. Л. /починал 1988 г./, а останалите ищци – наследници по заместване на дъщерята на Х. Ч. – З. Х. Л. /починала 1988 г./. Това е кръгът от наследници, спрямо който следва да се допусне делбата, доколкото доказателства, че общият наследодател е имал още един наследник не са представени по делото. С решение от 11.09.1998 г. и решение от 16.04.1999 г. на ПК – [населено място] по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Х. Ч. е възстановено правото на собственост върху земеделски земи – 8 броя ниви, находящи се в землището на [населено място]. Възраженията на ответниците, че делбата следва да се допусне само за 22.128/46.128 ид. части от процесните имоти, като от наследствената маса се изключи земеделска земя с площ от 24 дка, дарена от общия наследодател Ч. на сина му – Х. Л. /наследодател на ответниците/, са приети за неоснователни. Въззивният съд е приел, че извлечението от емлячния регистър, в което е вписано, че от партидата на Х. Ч. нива от 24 дка е на сина му Х. Ч., не е достатъчно доказателство за пълното и главно доказване собствеността на сочената земя в лицето на наследодателя на ответниците, тъй като не става ясно за кои точно ниви се отнася то. Изложил е съображения, че земята е била заявена за възстановяване от всички наследници на Х. Ч., като ответниците не са възразили, нито пък са инициирали производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Те не са заявили тази земя за възстановяване в качеството им на наследници само на Х. Л., поради което спорът, че имотите не са принадлежали на общия наследодател, не може да бъде разглеждан в делбеното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.
В разглеждания случай въпросът за доказателствената сила на извлечението от емлячния регистър за правото на собственост е неотносим, като ирелевантен за изхода на делото, поради което и не обуславя допускане касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Той е извън очертания предмет на делото за делба. Решаващите изводи на въззивния съд, основани и на практиката на ВКС, са за зачитане конститутивното действие на решението на ОСЗ, постановено в реституционната процедура по ЗСПЗЗ, по отношение на обекта и субекта на правото на собственост при липса на успешно проведен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който само е основание за изменение на административния акт. В делбеното производство е недопустимо да се разрешават спорове за материални права относно земеделски земи, собствеността върху които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Тези спорове следва да се разрешат в отделно производство извън делбата, чрез специалния установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ /в този смисъл е трайната съдебна практика – решение № 446 от 11.12.2003 г. по гр. д. № 636/ 2003 г., ВКС, петчленен състав, решение № 503 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 4087/2008 г., ВКС, III г. о., решение № 706 от 12.10.2009 г. по гр. д. № 1166/2008 г., ВКС, IV г. о./. В случая ответниците не са предявили иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно собствеността върху 24 – те дка земеделска земя и същата е възстановена на всички наследници с влязлото в сила решение на ОСЗ. При допускане на делбата следва да се зачетат правата по това решение, като се приеме, че и тези 24 дка са съсобствени между наследниците, в какъвто смисъл са и изводите на въззивния съд. При постановено решение на органа по земеделска реституция и възстановяване правото на собственост на всички наследници на общия наследодател, валиден титул за собственост притежават лицата, в чиято имуществена сфера то е възстановено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № I – 54 от 20.06.2017 г. по в. гр. д. № 1923/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: