3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 25.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1035/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат А. Ж. – процесуален представител на ищеца Н. Т. К. от[населено място], област С. З., против въззивно решение №28/01.3.2010 г. по гр.д.№636/2009 г. по описа на С. окръжен съд, І-ви граждански състав.
С обжалваното решение е отменено решение №81/28.10.2009 г. по гр.д.№105/2009 г. по описа на Г. районен съд в частта, с която С. П. Х. от[населено място], [община], област С. З., е осъден да заплати на Н. Т. К. от[населено място], област С. З., 6000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, на основание чл.45 ЗЗД, и е постановено отхвърлянето на иска за тази сума. Въззивната инстанция е приела, че искът е неоснователен, тъй като ответникът по исковата молба е упражнил своето право на защита добросъвестно, завеждайки дело срещу ищеца по настоящия спор, като е без значение факта дали искът е основателен или не, а обстоятелството, че ответникът е предявил иск с цел да бъде дискретиран ищеца с оглед провеждани местни избори, не се установява от съвпадението на двете събития по време и от обстоятелството, че 400 лица – работници в охранителна фирма са предявили такива искове.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се релевират процесуалноправни въпроси за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и всички доводи на страните, както и за разпределение на доказателствената тежест за недобросъвестността при упражняване на права и вината. Поставени са и материалноправни въпроси, а именно: “Приложима ли е нормата на чл.45 ЗЗД за търсене на отговорност за вреди, причинени от злоупотреба с процесуални права в нарушение на разпоредбата на чл.3 ГПК ?” и “Приложима ли е оборимата презумпция за виновност по чл.45, ал.2 ЗЗД към увреждащи действия чрез злоупотреба с процесуални права ?”. Твърди се, че посочените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – С. П. Х., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Твърдяните от касационния жалбоподател процесуалноправни въпроси не са решени в противоречие с ППВС №7/1959 г., нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Те нямат и значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като въззивната инстанция, разглеждайки спора по същество е съобразила установената съдебната практика, а именно, че отговорността за вреди от злоупотреба с право по естеството си е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, а доказването на недобросъвестността е в тежест на ищеца. Действително при злоупотреба с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието, а неполагане на дължимата грижа, за разлика от недобросъвестността при упражняването на права не представлява само упражняването им, за да бъдат увредени прави и законни интереси на други, а също и упражняването им в противоречие с интересите на обществото. В тежест на ищеца е да докаже причинната връзка между деянието и вредата. Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато по горните въпроси.
По поставените материалноправни въпроси също не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Въззивната инстанция не се произнесла по тези въпроси, след като е приела, че няма увреждане.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №28/01.3.2010 г. по гр.д.№636/2010 г. по описа на С. окръжен съд, І-ви граждански състав, по подадената от А. Ж. – пълномощник на Н. Т. К., касационна жалба, вх.№5023/09.4.2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: