2.стр. от определение по гр.д. № 1192/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 314
София, 25 . февруари 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1192 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Ш. окръжен съд от 03.05.2010 г. по гр.д. № 187/2010, с което е потвърдено решението на Ш. районен съд от 04.11.2009 г. по гр.д. № 1199/2009, с което са уважени предявените искове за незаконно уволнение, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], Ш., представляван от юрк. П. А., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност всички обстоятелства по делото, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата М. Е. Б., представлявана от адв. К. от Ш. я оспорва, като счита, че в изложението не е формулиран правен въпрос, разрешен във въззивното решение нито е обосновано значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото, а и по същество касационната жалба е неоснователна, защото като “началник на служба охрана” тя не е имала задължението да контролира личните автомобили на управителите на дружествата, разположени на територията на работодателя, пренесената стомана е на стойност 77,39 лева и е върната от управителя на [фирма].
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска се неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че истцата не е извършила нарушение на трудовата дисциплина като не е създала организация за извършването на проверка дали изнесената от управителя на дъщерното дружеството [фирма] стомана на стойност 77,39 лева е придружена от надлежно оформени счетоводни документи.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е задължен да обсъди поотделно и в съвкупност всички обстоятелства по делото. Пред въззивната инстанция не е представено удостоверение от търговския регистър кои са съдружниците в дружеството работодател, но адресите на управлението им съвпадат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Ш. окръжен съд от 03.05.2010 г. по гр.д. № 187/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.