4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София 12.01. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Златка Русева
Здравка Първанова
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 896/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. В. и С. И. В., гр.Велико Т., срещу въззивно решение №97/12.04.2010г. по гр. дело №86/2010г. на Ловешкия окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочат се процесуални нарушения на въззивния съд – пропуск да се произнесе по поставени във въззивната жалба процесуални пропуски на районния съд относно разпита на свидетелите по реда на чл.171,ал.1 ГПК, кредитирането на показанията и отказа на районния съд да отложи делото – чл.142,ал.2 ГПК. Неправилно въззивният съд се е произнесъл по обсъждане на доказателствата и неправилно е разпределил доказателствената тежест относно установяване недостоверността на нотариален акт, представен от ищците. Налице е недопустимо намаляване обема на исковата претенция тъй като липсва такъв евентуално предявен иск.Без наличие на данни за отчуждително производство, съдът е произвел в мотивите си извод, че според ЗТСУ/отм./ недвижимите имоти, придадени към парцели, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план – чл.110 ЗТСУ/отм./.
Ответниците по касация А. С. М., Н. С. Н., Д. Л. Я. и С. Л. Н. не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирА. в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №261/2009г. по гр.д.№ 90/2009г. на Троянския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Е. И. В. и С. И. В., че А. С. М., Н. С. Н., Д. Л. Я. и С. Л. Н. са собственици на недвижим имот – северната част от ПИ в с.Орешак, с пълен кадастрален номер №53707.502.44 по кадастралната карта на с.Орешак с площ на тази част 423 кв.м., обозначена на скицата на вещото лице. Искът за остА.лата част от описания имот до площта от 652 кв.м. е отхвърлен като неоснователен.Отменен е на основание чл.537,ал.2 ГПК нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка №79/2006г. по отношение на частта от имота, за която е уважен искът.
Предмет на установителния иск е ПИ 53707.502.44 по кадастралната карта на с.Орешак. Пред въззивната инстанция спорът е висял по въззивна жалба на ответника за процесната уважена част от същия имот. Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на Д. С. и дъщеря и Т. С., които с нотариален акт № 194/1971г. са признати за собственици по давност и наследство на парцел Х.-574, кв.29 на селото, ответниците са признати за собственици по давност на ПИ 53707.502.44 с нотариален акт № 79/2006г. П. имот № 53707.502.44 по кадастралната карта от 203г. е идентичен с ПИ № 574 по преходния кадастрален план на с.Орешак от 1975г., части от който попадат в парцели ХVІІ-564,574,ХІІІ-574 и Х.-общ, кв.62 по сега действащия план на селото от 1975г. и е идентичен с части от парцели ХVІІ-574 и ХVІ-„За общинска баня”, кв.29 по плА. от 1970г. Налице е припокриване в северната част, съгласно скицата на вещото лице, на имота по нотариален акт № 194/1971г. и ПИ 53707.502.44. с площ от 423 кв.м. От събраните по делото доказателства е приел за недоказано оспорването на нотариален акт №194/1971г., тъй като ищците са доказали, че са собственици на имот по наследство и давност като са присъединили своето владение към това на праводателите им, без някой да е оспорвал собствеността им. Противопоставеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност за имот ПИ 53707.502.44 съдът е намерил за недоказано. След А.лиз на гласните и писмени доказателства, в т.ч. виза за строеж и разрешение за строеж в кв.29, парцел Х.- общински, е направен извод, че установените факти на владение касаят съседен имот.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Неоснователно е твърдението, че е налице произнасяне извън заявения от ищците петитум, тъй като съдът е разгледал иска, така както е предявен като е приел,че е частично основателен. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК относно допуснатите от съда процесуални нарушения не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. Изложеното в тази връзка представлява касационни оплаквания, които не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Втората група въпроси относно разпределянето на доказателствената тежест при оспорването на констативен нотариален акт, издаден при обстоятелствена проверка и произнасяне относно факти, които са извън предмета на спора /по приложението на чл.110 ЗТСУ/отм.// също не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото нотариалният акт е представен от ищците и е оспорен от касаторите – ответници по иска по отношение на констатираното в него придобивно основание. Изводите на въззивния съд, че ищците са доказали придобивното си основание, дори да е направен след разместване на доказателствената тежест, т.е., че тя е на ответниците по иска, не обуславя правен интерес за последните да релевират въпрос по приложение разпоредбата на чл.154 ГПК относно неправилно разпределяне на доказателствената тежест, а именно, че тя е тяхна. Мотивите на въззивния съд за евентуално отчуждително производство и хипотетичните последици от него не са решаващи за изхода на спора, поради което и поставените въпроси не могат самостоятелно да предпоставят допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №97/12.04.2010г. по гр. дело №86/2010г. на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: