О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр.София 12.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1039/2009 г
Производството е по чл.288 ГПК.
К. Б. П. от гр. С. е подал касационна жалба вх. № 2* от 30.04.2009 г. срещу въззивното решение от 20.03.2009 г. по гр.д. № 3231/2007 г. на Софийския градски съд, ІІ-а въззивно отделение, с което е оставено в сила решението от 28.08.2007 г. по гр.д. № 10863/2006 г. на Софийския районен съд, 49-ти състав, с което е отхвърлен иска на касатора по чл.38а ЗЖСК срещу Л. С. С. за предаване владението на апартамент № 15, находящ се във вх. „Б” /секция блок2/, ет.3, със застроена площ 128.35 кв.м. и 8.620% ид.ч. от общите части на бл.2, състоящ се от четири стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, както и мазе № 11 /под бл.2/ със светла площ 5.77 кв.м. в сградата на ЖСК „Български художник” – бл. 259 ул. „Т” № 3, ж.к. „Г”, гр. С..
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение се сочи противоречието му с практиката на Върховния касационен съд и с практиката на съдилищата по въпроса: активно легитимиран ли е единия съсобственик да упражнява правата на собственост /в проявната форма, обективираща владението/ ползването, извличането на граждански плодове и пр./ и да търси съдебна защита при тяхното нарушаване от страна на трети лица или е необходимо само и единствено съгласуване волеизявления от страна на всички съсобственици? Касаторът се позовава на решение № 577 от 11.07.2007 г. по гр.д. № 727/2006 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 168 от 14.11.2003 г. по гр.д. № 543/2003 г. на ВКС, ІІ г.о. и на решение № 279 от 04.04.2006 г. по гр.д. № 196/2005 г. на ВКС, ІІ г.о., както и на решение от 10.05.2000 г. по гр.д. № 4920/99 г. на Софийския районен съд, 48-ми състав; решение от 28.12.2000 г. по гр.д. № 5056/99 г. на СРС, 39-ти състав; решение от 04.10.2005 г. по гр.д. № 3936/2004 г. на СГС, ІV-а отд.; решение от 02.01.2008 г. по гр.д. № 22470/2006 г. на СРС, 41-ви състав; решение от 04.07.2006 г. по гр.д. № 1743/2004 г. на СГС, ІV-б състав; решение № 1* от 14.01.2008 г. по гр.д. № 103/2007 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение от 16.03.2001 г. по гр.д. № 3836/2000 г. на СГС, ІV-в отд.; решение от 29.05.2003 г. по гр.д. № 1675/2001 г. на СГС, ІV-а отд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че ЖСК „Български художник” е съсобственик на мястото, върху което е изграден жилищен блок от 10 секции, като за останалата идеална част от мястото имало данни съсобственик да е С. община. Прието е, че няма доказателства за валидно учредяване право на строеж върху цялата сграда в полза на ЖСК „Български художник” и че съгласно чл.92 ЗС кооперацията и общината са придобили в съсобственост сграда на блок 259, вкл. и процесния апартамент. Независимо от това, съдът е приел, че наличието на съсобственост върху построената сграда не представлява пречка за ЖСК да иска връщане на общата вещ от всяко лице, което я държи или владее без основание. Това право, според въззивния съд произтича от правото на съсобственика да си служи с цялата вещ, а от него произтича и производното право на всеки член-кооператор да предяви своите претенции чрез иска по чл.38 „а” ЗЖСК за разпределения му имот към всяко трето лице, което неоснователно го държи и което не черпи права от отношенията си с някой друг от съсобствениците, без за иска да е необходимо участието на действителния собственик – ЖСК.
Прието е за безспорно, че процесният апартамент е разпределен на ищеца /сега касатор/, като правата му не се оспорват от ответника, който се позовава на предварителен договор със строителя на сградата, но за друг неин обект – апартамент І 13. Съдът е приел, че тези отношения на ответника със строителя на сградата, макар и за друг обект, а не за сочения от ищеца /касатор/, са непротивопоставими на ЖСК и не могат да засегнат нейното право на собственост.
Съображенията на въззивния съд не противоречат на практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.38 „а” ЗЖСК, илюстрирана с представените решения, според които: „наличието на съсобственост върху построената сграда не съставлява пречка за ЖСК, като един от съсобствениците, да иска връщане на общата вещ от всяко лице, което я държи или владее без правно основание. Това правомощие произтича от правото на съсобственика да си служи с цялата вещ. Оттук и производното право на всеки член-кооператор да иска връщането на обекта, който му е разпределен от ЖСК от всяко трето лице, което не черпи права от отношенията си с някой от другите съсобственици…” /срвн. решение № 577 от 11.07.2007 г. по гр.д. № 727/2006 г. ІІ г.о./ или: „… правото на ищеца да иска владението, произтича от правото на собственост на ЖСК…”/срвн решение № 279 от 14.04.2006 г. по гр.д. № 196/2005 г. ІІ г.о./ или: „…искът по чл.38а ЗЖСК може да бъде проведен успешно и в случай, че процесното жилище не е изключителна собственост на ЖСК, но кооперацията има качеството на негов съсобственик…”/срвн решение № 1* от 14.01.2008 г. по гр.д. № 103/2007 г. ІІ г.о./. Следователно, приетото от въззивния съд относно активната материалноправна легитимация на ищеца /касатор/ в качеството му на член-кооператор на ЖСК „Български художник”, да води иск по чл.38 „а” ЗЖСК срещу всяко трето лице, което държи имот на кооперацията без основание, е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на закона по дела с предмет други обекти в сграда на ЖСК „Български художник”, построена върху съсобствен терен. Изложението се отнася и до решенията на Софийския районен съд и на Софийския градски съд, които са в същия смисъл.
Решаващ мотив за отхвърляне на иска по чл.38 „а” ЗЖСК обаче е, че не е доказано ответникът да упражнява фактическа власт върху жилището, разпределено на ищеца като член-кооператор на ЖСК – апартамент № 15, бл.2 /вх. Б/, ет.3 и мазе № 11 към него. Според въззивния съд, няма данни такава фактическа власт да се осъществява от ответника спрямо този имот към подаване на исковата молба и след това. Прието е, че след като не е доказана пасивната легитимация на ответника, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на този решаващ за изхода на спора мотив, касаторът не сочи основание за допускане касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Допълнението към касационната жалба с вх. № 2* от 01.06.2006 г. съдържа единствено оплакване, че от събраните по делото доказателства, вкл. и гласни такива, по косвен начин се установява подлежащия на доказване факт, а именно, че ответникът обитава имота. Споменатите решения касаят случаи, при които исковете по чл.38 „а” ЗЖСК са уважени, но е установено, че ответниците държат имотите без основание.
По основателността на оплакването обаче Върховният касационен съд би могъл да се произнесе само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая, такова основание не е налице и не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.03.2009 г. по гр.д. № 3231/2007 г. на Софийския градски съд, ІІ-а въззивно отделение по жалба вх. № 2* от 30.04.2009 г., подадена от К. Б. П. от гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: