О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
С. 14.07. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова
гр. дело № 4828/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ж. У., [населено място], чрез пълномощника му адвокат А. Т., срещу въззивно решение от 27.07.2016г. по гр. дело №923/2016г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е осъден да заплати на К. Н. Г. 5500 лева, представляващи половината от получените от него наемни вноски за отдаване под наем на съсобствения им недвижим имот – семеен пансионат на 4 етажа от седем апартамента, за период 04.06.2007г. – 03.09.2007г. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните въпроси : какви са предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗС – следва ли съсобственикът, който претендира ползите от вещта да докаже , че другият съсобственик е ползвал лично общата вещ или е достатъчно да се установи само, че е получил ползите от нея; може ли при спор между съсобственици да се приеме, че ако само единият съпруг е получил пари за нуждите на семейството, без да доказва този начин на разходване на средствата, може да отблъсне претенцията на другия съсобственик за тези суми; следва ли съдът при формиране на своите фактически и правни изводи да съобрази всички твърдения и възражения на страните както и да прецени в съвкупност целия доказателствен материал. Прилагат се решения на ВКС.
Ответницата по касационната жалба К. Н. Г., [населено място], оспорва жалбата в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено частично решение № 41/2016г. по гр.д.№470/2008г. на Районен съд – Несебър и е постановено друго, с което С. У. е осъден да заплати на К. Г. сумата 5 500 лева, представляваща половината от получените от него наемни вноски за отдаване под наем на съсобствения им недвижим имот, находящ се в [населено място] – семеен пансионат на 4 етажа от седем апартамента, за период 04.06.2007г. – 03.09.2007г. Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен поради развод с влязло в сила съдебно решение от 28.11.2007г. Те са съсобственици при равни квоти на придобитото по време на брака имущество, в т.ч. процесния недвижим имот. Приети за безспорни между страните са следните факти: фактическата раздяла считано от 01.10.2005г., ползване изцяло от ответника на трите обекта за процесните периоди-04.06.2007г.-01.03.2008г. и 01.03.2008г. -15.04.2008г. С влязло в сила решение № I-74 от 17.06.2013г. по в.гр.д. № 750/2013г. на Бургаския окръжен съд е отхвърлен предявеният от ответника иск с правно основание чл. 21, ал. 2 СК /отм./ за установяване правото на собственост в резултат на частична трансформация на лични средства на недвижими имоти, сред които е семейният пансионат. Ако съсобственик получава доходи от общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от него получаването на припадащата му се част от тези доходи като отношенията между него и останалите се уреждат по правилата на чл.30, ал.3 от ЗС. Това правило произтича от принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване.Касае за такова служене с общата вещ, при която последната се използва като средство за производство или стока и която съсобственикът, който я ползва, събира някакви доходи от нея. Към периода 04.06.2007г. до 03.09.2007г. собствеността по отношение на семейният пансионат е в режим на СИО. Бракът между страните е прекратен при действието на отменения СК и имуществените им отношения следва да бъдат уредени съгласно отменения СК, съгласно §4, ал.1 от ПЗР на СК /обн. ДВ бр.47 от 29.06.2009г., в сила от 1 октомври 2009г./. Безспорно е между страните е, че за визирания период са били във фактическа раздяла като единствено ответникът е ползвал процесната сграда.За основателността на иска по чл.30, ал.3 от ЗС е необходимо и установяване, че единият от съсобствениците е отдал възмездно ползването на трето лице.В случая това се установява от договор № 4/2007г. от 09.10.2006г., сключен между ответника с Туристическа агенция „А. Стар”. С него У. се е задължил да отдаде под наем процесния хотел „Ж.” с общо 48 легла. Договорът е сключен за период 04.06.2007г. – 03.09.2007г. Туристическата агенция се задължила да заплати на У. 17 000 евро на вноски по посочена банкова сметка в „Банка Д.“. От представените извлечения от посочената сметка за периода от 14.02.2004г. до 17.07.2007г., както и за периода от 17.07.2007г. до 06.12.2007г. ответникът е получил по сметката си цялата договорена сума. По същия договор, за ответника са възникнали редица задължения, които следва да бъдат отчетени с оглед установяване на действително реализирания доход или т.нар „чист доход“. След като бъдат съобразени направените разходи, полученият доход възлиза на 12 037,38 лева, т.е. частта на ищцата е 6018,69 лева. Въззивният съд е разгледал и релевираните от ответника възражения за прихващане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай по първия поставен въпрос не е налице никакво противоречие с посоченото от касатора решение №290/2011г. по гр.д.№1503/2010г., ВКС, ІІІ г.о. С него е прието, че съгласно чл.93 ЗС добивите от вещта, представляващи наем за използването и принадлежат на собственика.Същите права имат и съсобствениците за своята част от общата вещ.Плодовете се дължат на съсобственика и без покана . Това са хипотези, основани на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. Когато ответникът ползва сам целия имот като е получавал добивите от него, в т.ч. и плодовете от частта на ищеца и искът е основан на тези обстоятелства, ответникът му дължи обезщетение до размер на тяхната стойност. По втория въпрос също не може да се приложи основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Въпросът е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд. Той е приел, че през процесиня период страните са били във фактическа раздяла. В предмета на спора не е включен въпросът, дали получените от ответника доходи от съсобствения имот са разходвани за нуждите на семейството. С посоченото от касатора решение № 394/2010г. по гр.д.№1584/2009г., ВКС, ІІІ г.о. пък е прието, че страната, основаваща доводите си на положителен факт, трябва да го докаже. Това решение не може да се прецени като относимо към разглеждания случай. Последният правен въпрос също не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото не е решен в противоречие, а в съответствие с посоченото от касатора решение №24/2010г. по гр.д.№ 4744/2008г., ВКС,І г.о. Въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС, съгласно която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти като посочи кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се с оглед доказателствата по делото. Освен това касаторът не конкретизира кои негови оплаквания и доводи, както и кои относими доказателства не са обсъдени в мотивите на въззивното решение. Изложението в останалата си част съставлява касационни оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК и не може да послужи като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация не следва да се присъждат разноски за производството по чл.288 ГПК, тъй като няма данни да са направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.07.2016г. по гр. дело №923/2016г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: