О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр.С., 01.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 56/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Ж. Ц. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на С. апелативен съд № 782 от 27.10.2010 г. по гр.д.№ 477/ 2010 г., с което, след като е отменено изцяло решение на С. градски съд по гр.д.№ 657/ 2007 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Д. С. Д. (Б.) искове за сумите общо от 23 200 долара на С. (щ.д.).
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателката поддържа, че за да отхвърли исковете въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, по който съдебната практика е противоречива. Повдига въпросът дали са допустими свидетелски показания за установяване на договор за заем на стойност по-голяма от 1 000 лв, както и за установяване на погасяването на писмено поети (със запис на заповед) задължения. Поддържа, че въззивното решение e основано на гласни доказателства, събрани в противоречие с правилото на чл.133 ал.1 б.”В” и „Г” от ГПК (отм.), като съдебната практика не допускала изслушване на свидетели за установяване, че е погасено задължение, поето с писмен акт, и за сключване на договор със стойност над 1 000 лв. Освен това счита, че свидетелските показания по делото се опровергават от писмените доказателства по него и неправилно са кредитирани. На това основание претендира за допускане на касационно обжалване на решението и за отмяната му.
Ответникът по касация оспорва жалбата и поддържа, че няма основания за допускане на обжалването.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване обаче е неоснователно.
Въззивното решение е постановено, след като предявените искове са квалифицирани по чл.55 ал.1 от ЗЗД – вземане за неоснователно обогатяване. Съдът е приел, че събирането на гласни доказателства по повод възраженията на ответника, че има основание за получаване на претендираните от ищцата суми, е допустимо. След като е изслушал свидетели и анализирал показанията им, съдът е счел за доказани доводите на ответника, че сумите, които е получил, са му предадени от ищцата в погашение на задължения на съпруга й по договор за заем с ответника. Поради това сумите са получени с основание и искът за връщането им е отхвърлен.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, който може да е основание за допускане на обжалването, трябва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на този въпрос, а ако се позавава на наличие на противоречива практика по въпроса, трябва да представи доказателства за наличие на влезли в сила съдебни решения, с които същият въпрос е разрешен по различен начин в сравнение с правните изводи в обжалваното решение.
В конкретния случай повдигнатият от ищцата въпрос обуславя въззивното решение, но не се установява по него да има противоречива съдебна практика. В решение № 680/ 03.11.2009 г на ВКС, ІІІ г.о., е разгледан въпрос, при който на ищеца по иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД не са допуснати гласни доказателства, за да се установи, че са имали с ответника по делото договор за заем на стойност над 1 000 лв. Този случай е различен от процесния, в който гласните доказателства са допуснати на ответника, за да установи основание за получаване на определена сума. Свидетелите не са слушани за това, че между страните по делото има сключен договор за заем, а че такъв договор е имало между ответника и трето за спора лице. Поради това правният въпрос, разрешен в двата съдебни акта, не е един и същ, т.е. между тях не е налице противоречие по смисъла на цитираното тълкувателно решение.
В такова съотношение са и мотивите на обжалваното решение и решение на ВКС, ТК, І отд. по т.д.№ 387/ 2007 г. В решението на ВКС е направен извод, че не може със свидетелски показания да се доказва, че със запис на заповед, издаден от ищеца на ответника, се обезпечават каузални отношения между страните по делото, произтичащи от договор за заем на стойност над 1 000 лв. Няма изложени изводи, че същото важи и при установяване на такива отношения между една от страните по делото и трето лице. Идентичен е резултатът от съпоставката на обжалваното решение с решение на ВКС, ТК, ІІ отд. по т.д.№ 956/ 2006 г.
По аналогични съображения не противоречат на обжалваното решение и решенията на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 2119/ 2008 г. и на ОС Русе по гр.д.№ 149/ 2009 г. В последните е разглеждан въпросът дали е допустимо със свидетели да се установява погасяването на поето със запис на заповед парично задължение между страните по делото. В обжалваното решение свидетелите са допуснати за да се установи дали е съществувало такова задължение между ответника и трето за спора лице, т.е. липсва идентичност между разрешените в актовете правни въпроси.
Поради това съдът не намира основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и искането на жалбоподателката за това не следва да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. апелативен съд № 782 от 27.10.2010 г. по гр.д.№ 477/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: