О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр. София, 07.05…2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 235/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 159 от 16.10.08г., постановено по гр.д. № 252/08г. на Варненския апелативен съд е оставено в сила решение от 07.03.08г. по гр.д. № 201/07г. на Шуменския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от “М”АД, гр. Ш. против “Т”АД, гр. Ш. и “С”ЕООД, гр. П. за признаване за установено, че ищецът е собственик на едноетажна сграда със складово-производствени функции с площ 189 кв.м., построена в имот с кадастрален № 8* в гр. Ш. и за осъждане на ответниците на основание чл.108 ЗС да предадат владението на сградата и с което е отхвърлено искането за отмяна на нот.акт № 155/07г., с който първият ответник е признат за собственик на имота. Прието е, че съгласно разделителен протокол от 29.09.1987г. между КТА”М”, гр. Ш. и “Т”, гр. Ш., съставен на основание решение № 1 от 30.01.87г. на СС към МС, процесната сграда е била предоставена на праводателя на първия ответник и от тогава е заведен счетоводно по неговата сметка 203 ”С” и се владее от същия, респ. от първия ответник. При тези фактически данни е прието, че процесната сграда е собственост на първия ответник и че предявените искове са неоснователни.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от “М”АД, гр. Ш. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения- – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл съществен правен въпрос – относно правото му на собственост върху процесната сграда, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по даден въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки, а само е цитирал закона, поради което следва да се приеме, че условията за допускане на касационно обжалване на посоченото основание не са налице. Наред с това следва да се отбележи, че по въпроса за правото на собственост и неговата защита не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
С оглед изложеното подадената от “М”, АД, гр. Ш. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника “Т”, АД направените от него разноски в настоящото производство в размер на 760 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 159 от 16.10.08г., постановено по гр.д. № 252/08г. на Варненския апелативен съд.
О с ъ ж д а “М”АД, гр. Ш. да заплати на “Т” АД, гр. Ш. сумата 760 лв./седемстотин и шестдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: