О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр.С., 01.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 86/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. г. с. – В. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 1189 от 14.10.2010 г. по гр.д.№ 902/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на В. районен съд по гр.д.№ 2937/ 2009 г., като по този начин по предявените против касатора от А. Т. А. искове за отмяна на: 1. заповед на директора на Д. – В. № 1 от 05.01.2009 г., с която А. Т. А. е определен за изпълнител на дейностите, свързани с охраната, дърводобива и ЛКД на охранителен участък “Джанавара”; 2. заповед № 12 от 14.01.2009 г. за определяне на А. за организатор и изпълнител на охраната в района на охранителен участък “Джанавара”; 3.заповед № 50 от 20.02.2009 г. за налагане на А. на дисциплинарно наказание “забележка”; 4. заповед № 51 от 20.02.2009 г. за налагане на А. на дисциплинарно наказание “забележка”; и 5.заповед № 52 от 20.02.2009 г. за налагане на А. на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие[населено място] решение № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според което грешките при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушаване на логически, опитни или научни правила, представляват съществено нарушение на процесуални правила. Също така заявява, че въззивното решение противоречи на решение № 389/ 27.04.1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. относно това, кога са налице системни нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа още, че въззивният съд не е съобразил решение № 1624 от 13.10.2005 г. на ВКС, ІІІ г.о., според което нарушение на трудовата дисциплина може да бъде всяко от посочените в чл.187 от КТ нарушения. На посочените основания моли касационното основание да бъде допуснато.
Ответникът по касация А. Т. А. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, който може да е основание за допускане на обжалването, трябва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на този въпрос, а съдът няма право служебно да формулира такъв, освен в хипотезите на нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
С оглед това задължително тълкуване съдът намира, че няма формулиран конкретен правен въпрос във връзка с ТР № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС. Според доводите на касатора нарушенията на въззивния съд при използване на опитни, научни и логически правила, са дефинирани в тълкувателното решение като съществени процесуални нарушения. Действително, налице е задължителна практика в този смисъл, обаче в обжалваното решение въззивният съд не се е занимал с въпроса какво по своето правно естество са нарушенията на логически, опитни и научни правила. Той би разрешил процесуален въпрос в противоречие с цитираното тълкуване, ако в мотивите си е изложил съображения, че грешките в използването на такива правилата, не представляват процесуални нарушения – т.е. ако е приел точно обратното на това, което е постановено в тълкувателното решение. Такива мотиви обжалваното решение не съдържа. Вероятно доводът на касатора се свежда до това, че въззивният съд е извършил процесуални нарушения, тъй като е допуснал грешки в преценката на доказателствения материал, нарушавайки установените опитни, логически и научни правила. Обаче процесуалните нарушения, дори да има такива, не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване. Евентуалното наличие на такива е предвидено от законодателя като основание по чл.281 т.3 от ГПК, но не и като основание по чл.280 ал.1 от ГПК.
Няма конкретно формулиран въпрос по чл.280 от ГПК и във връзка с твърдяното противоречие между обжалваното решение и приложеното към изложението на касатора решение № 389/ 27.04.1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. Следва да се отбележи, че ако касаторът има предвид въпросът кога може да се приеме, че са налице системни нарушения на трудовата дисциплина, то този въпрос не обуславя обжалваното решение. Въззивният съд не го е разглеждал и то не защото това се явява негов пропуск, а защото касаторът не е бил наказван за системни нарушения на трудовата дисциплина. Нито в заповедите за налагане на дисциплинарни наказания, нито в доводите на страните, този въпрос е бил повдиган пред въззивния съд, т.е. той няма значение за крайният изход от делото.
Що се касае до приложеното от касатора решение № 1624 от 13.10.2005 г. на ВКС, ІІІ г.о., то и във връзка с него няма изложен правен въпрос, по който да съществува противоречие с правните мотиви на обжалваното решение. В решението на ВКС действително е посочено, че нарушение на трудовата дисциплина може да бъде всяко от посочените в чл.187 от КТ нарушения, само че в обжалваният съдебен акт няма изразено противоположно схващане по този въпрос. Няма и други основания, за да се приеме, че съществува някакво противоречие между двата съдебни акта.
Поради това съдът приема, че не са налице основания за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 1189 от 14.10.2010 г. по гр.д.№ 902/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: