Определение №35 от 27.1.2009 по ч.пр. дело №2176/2176 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 35
 
   гр. София, 27.01.2009 год.
 
В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                           ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                 СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2176/2008 год. по описа на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Г. К. В., чрез пълномощника й адвокат Н. П. , против разпореждането от 20.10.2008 год. по гр. д. № 222/2008 год. на Смолянски окръжен съд, с което е върната касационната й жалба против въззивното решение по делото.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане с молба за отмяната му и делото се върне за продължаване процесуалните действия. Счита, че неправилността на обжалваното разпореждане е обусловена от неправилност на разпореждането, с което й е указано да посочи обжалваемия интерес и да представи данъчна, респ. пазарна оценка на имотите.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща право да обжалва разпореждането на въззивния съд, с което е върната касационната й жалба, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е и основателна, поради следните съображения:
Касационната жалба на настоящата жалбоподателка против постановеното по делото въззивно решение е оставена без движение с указание касаторката да отстрани нередовностите в нея, съгласно чл. 284, ал. 2 ГПК – да представи пълномощно на адвоката, приподписал жалбата, и по чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК – да представи документ за внесената държавна такса в размер на 30 лв. Това разпореждане с дата 26.06.2008 год. е изпълнено в срок /молба от 30.07.2008 год. с приложено адвокатско пълномощно и квитанция за внесена държавна такса/, като въззивният съд с последващо разпореждане от 23.09.2008 год. е констатирал и други нередовности в касационната жалба – не е посочен обжалваемия интерес, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК и липсват данни за данъчната или пазарната оценка на имотите, като дал съответното указание за отстраняването им в едноседмичен срок от съобщението. Съдът се е мотивирал с указания на ВКС по чл. 280, ал. 2 ГПК, каквито данни в делото липсват, и като приел, че в указания срок, започнал да тече от съобщението на 6.10.2008 год. указанията не са изпълнени, върнал касационната жалба, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Разпореждането е неправилно, поради което следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за продължаване процесуалните действия по администриране на подадената касационна жалба.
Действително, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. При положение, че в хода на цялото съдебно производство пред първоинстанционния и въззивния съд не са събрани доказателства за данъчната, респ. пазарната оценка на процесните имоти, то указанието това да се направи при подаване на касационната жалба е неправилно, тъй като поставя касаторката в невъзможност да го изпълни, а оттук да понесе неблагоприятните последици от това с връщане на касационната й жалба. Още повече, че в чл. 284 ГПК са посочени предпоставките за редовност на жалбата и сред тях не е предвидено такова изискване. Касаторката е поддържала становище, че обжалваемият й интерес е над предвидения в закона минимум, а това следва и от описанието по вид и площ на имотите, предмет на предявения установителен иск, какъвто е бил и изводът на въззивния съд при постановяване на въззивното му решение, постановявайки неговата обжалваемост пред касационната инстанция. Поради това и повторната констатация на въззивния съд по реда на чл. 285 ГПК за други нередовности в жалбата е неправилна, поради което и е довела до неправилния извод за връщане на жалбата поради неизпълнението на указанието за отстраняването им. Подадената в срок касационна жалба против въззивното решение е редовна, тъй като отговаря на предпоставките по чл. 284 ГПК, поради което и въззивният съд е следвало да изпълни процедурата по чл. 285, ал. 2 ГПК.
Обжалваното разпореждане е неправилно и следва да се отмени, а делото се върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия, водим от което настоящият състав на ІІ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОТМЕНЯВА разпореждането от 20.10.2008 год. по гр. д. № 222/2008 год. на Смолянския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за продължаване на процесуалните действия по движението на касационната жалба.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар