О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
гр. София, 07.04..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1371/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. А. от гр. В. срещу въззивно решение № 826 от 10.06.09г., постановено по гр.д. № 2123/08г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 2* от 07.07.08г., постановено по гр.д. № 7567/07г. на Варненския районен съд, с което по предявения от Л. Д. Н. (починал в хода на процеса и заместен от своите наследници по закон М. Д. Н. , Д. Л. Д. и П. Л. Д. ), М. Д. П. и В. Д. К. против С. К. С., В. С. А. и М. С. С. иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ е признато за установено, че ответниците не са собственици на имот пл. № 129 по КП на гр. В., кв. Виница, м.”В” с площ от 1279 кв.м.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на ищците в първоинстанционото производство с решение на ОСЗГ- В. през 2003г. е признато право на собственост върху лозе с площ от 2, 500 дка, находящо се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включващо и процесния имот. Приел е също, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като при успешното му провеждане пред тях се открива възможността за финализиране на реституционната процедура, както и че ответниците не са доказали твърдението си, че процесният имот (в същия около 1973г. е изградена сезонна постройка и с него е извършена разпоредителна сделка), е бил предоставен на първата ответница С. С. и С. С. (наследодател на ответниците) в замяна с решение на ТПС комисия, независимо от издадения в тяхна полза констативен нот.акт № 120/61г. За неоснователно е прието и възражението на същите за придобиване на имота по давност с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси (за значението на извършените записвания по разписните листи към кадастралните планове като доказателство за достоверност на придобити вещни права и при наличие на писмени доказателства, установяващи право на собственост на недвижим имот, съдът следва ли да установи дали тези доказателства не са именно за имота, предмет на спора), които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по чл.288 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че релевираното основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от В. С. А. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 826 от 10.06.09г., постановено по гр.д. № 2123/08г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: